Читать «Картбланш» онлайн - страница 163
Джефри Дивър
Той хукна по улицата. Човекът побягна по тясна уличка, водеща към Сигнал Хил, в сгъстяващия се мрак.
Петдесет и първа глава
Мъжът имаше десетина метра преднина, но Бонд започна да скъсява разстоянието, докато тичаха по уличката. Покрай тях припкаха ядосани котки и мършави кучета. Хлапе с овални малайзийски черти излезе от дома си и се изпречи на пътя на Бонд, но веднага беше дръпнато назад от родителска ръка.
Бонд беше на четири-пет метра от непознатия, когато оперативният му инстинкт се задейства. Досети се, че мъжът може да е подготвил капан, за да улесни бягството си. Той погледна надолу. Да! Негодникът беше опънал жица на трийсетина сантиметра над земята, почти невидима в здрача. Човекът знаеше къде е, защото бе отбелязал мястото със счупен глинен съд, и я беше прескочил. Бонд обаче не можа да спре навреме и се приготви да падне.
Той изви рамо и когато инерцията го помете напред, направи половин салто на земята. Тупна тежко, за миг остана там зашеметен и се прокле, че е позволил на човека да избяга.
Само че мъжът не се беше измъкнал.
Жицата не беше сложена, за да възпрепятства преследването, а за да направи Бонд уязвим.
Непознатият се хвърли върху него. Вонеше на бира, застоял цигарен дим и нечиста плът. Той изтръгна валтера на Бонд от кобура. Бонд сграбчи ръката му и изви китката, докато пистолетът падна на земята. Нападателят ритна валтера извън обсега на Бонд. Задъхан, Бонд хвана дясната му ръка и избегна злобните удари на ножа в другата ръка на мъжа.
Погледна назад и се запита дали Бхека Джордан е пренебрегнала съвета му и му се притича на помощ, въоръжена с пистолета си, но не я видя.
Нападателят се дръпна назад, за да нанесе удар по бедрото му. Бонд се изви, за да го избегне и мъжът направи задно салто като гимнастик. Изумителен финт. Бонд си спомни думите на Феликс Лайтър.
Той скочи и се изправи пред мъжа, който беше заел бойна поза и държеше ножа. Острият връх беше обърнат навън. Лявата му ръка беше разтворена с дланта надолу и се размахваше объркващо, готова да сграбчи Бонд, а другата да го наръга смъртоносно.
Бонд заобиколи на пръсти.
Беше практикувал различни видове ръкопашен бой, но ГМР учеше агентите си на рядък тип схватка без оръжие, заимстван от бивш (или не толкова бивш) враг — руснаците. Древното бойно изкуство на казаците, наречено „Система“, беше осъвременено от Спецназ, специалните сили на военното разузнаване ГРУ.
В „Система“ рядко се използваха юмруци. Главните оръжия бяха дланите, лактите и коленете. Целта беше да удряш колкото е възможно по-често, така че да изтощиш противника и после да го хванеш за рамото, китката или глезена и да го приклещиш. Най-добрите бойци не влизаха в контакт със съперника… до последния момент, когато капналият от умора нападател беше беззащитен. След това победителят го поваляше на земята и притискаше с коляно гърдите или гърлото му. Ако решеше, можеше да нанесе обезсилващ или фатален удар.
Бонд инстинктивно влезе в ритъм с хореографията на „Система“ и избегна атаката на мъжа.
