Читать «Картбланш» онлайн - страница 162

— Ти няма ли да ядеш с мен? — кимна той към свободния стол. Джордан се беше облегнала на умивалника и бе скръстила ръце на пищните си гърди.

— Вече ядох — отсечено отвърна тя и не помръдна от мястото си.

Приятел или враг…

Бонд изяде всичко.

— Бих отбелязал, че си доста талантлива — умна полицайка, която приготвя чудесна бира и боботи. Ако го произнасям правилно.

Не получи отговор. С всяка забележка, която изговаряше, ли я обиждаше?

Той сподави раздразнението си и се вгледа в множеството семейни снимки на стените и полицата над камината.

— Баба ти е била свидетел на много исторически събития.

— Може да се каже, че угого е Южна Африка — отвърна Джордан и с обич погледна към вратата на спалнята. — Чичо ѝ бил ранен в битката при Камбула, докато се сражавал срещу британците няколко месеца след битката при Исандлуана, за която ти казах. Баба се родила само няколко години след образуването на Южноафриканския съюз между провинциите Кейп и Натал. През петдесетте години на миналия век била изселена според Закона за сегрегацията от 1950 година по време на апартейда. И била ранена в протест през 1958 година.

— Какво се е случило?

— Кръвопролитията в Шарпвил. Баба била сред демонстрантите срещу „тъпия закон“, както го нарекли. По време на апартейда хората законно са били категоризирани на бели, черни, цветнокожи и червенокожи.

Бонд си спомни коментарите на Грегъри Лам.

— Черните носели пропуск, подписан от работодателя им, който им позволявал да бъдат в район, населен с бели. Било ужасно — унизително. Имало мирен протест, но полицията стреляла по демонстрантите. Близо седемдесет души били убити. Угого била простреляна в крака. Затова накуцва. — Джордан си наля бира и отпи. — Тя е избрала името ми. Казала на родителите ми как да ме кръстят и те я послушали. Човек обикновено прави това, което угого каже.

— Бхека.

— На зулуски означава „онзи, който бди над хората“.

— Защитник. Значи съдбата ти е била да станеш полицай — заключи Бонд. — Музиката му харесваше.

— Угого е старата Южна Африка, а аз съм новата. Смесица от зулуси и африканери. Наричат я страната на дъгата, но ако я погледнеш, ще видиш различните цветове, всичките отделно. Трябва да се обединим и да станем единни. Ще мине много време, но ще стане. — Тя погледна хладно Бонд. — Тогава ще можем да мразим хората заради характера и постъпките им, а не заради цвета на кожата.

Той спокойно отвърна на погледа ѝ.

— Благодаря за яденето и бирата. Трябва да тръгвам.

Джордан го изпрати до вратата.

Бонд излезе и за пръв път видя ясно мъжа, който го следеше от Дубай. Човекът със синьото сако и златната обеца, който беше убил Юсуф Насад и едва не бе довършил и Феликс Лайтър.

Стоеше на улицата, в сенките на стара сграда, украсена с арабски орнаменти и мозайки.

— Какво има? — попита Джордан.

— Вражески елемент.

Мъжът държеше мобилен телефон, но не говореше, а снимаше Бонд и Джордан — доказателство, че Бонд работи с полицията.

— Вземи оръжието си и стой вътре при баба си — викна Бонд.