Читать «Кабулските лястовици» онлайн - страница 50

Милиционерът изведнъж прикляква, за да вдигне чашата на тъмничаря.

— Ти си много симпатичен човек — казва той. — Не знам какво ти става напоследък, но както и да е, няма да ти се обидя, ако ме прогониш.

— Нямам намерение да те гоня — въздиша Атик, гледайки го с отвращение как пие от собствената му чаша. — Ти каза, че ще си тръгваш.

Милиционерът потвърждава. Прикляква до стената и започва да бърника калашника си.

— Какво става с Кааб? — пита го Атик след дълго мълчание. — От векове не съм го виждал.

— Кой Кааб? Танкиста ли?

— Той е един-единствен.

Милиционерът се обръща към надзирателя и повдига вежди.

— Не мога да повярвам, че не знаеш!

— Какво не знам?

— Кааб умря още преди две години.

— Умря ли?

— Хайде, стига, Атик. Нали всички бяхме на погребението му.

Надзирателят прави учудена физиономия, почесва се по темето и смутено разтръсква брада.

— Как е възможно да съм забравил?

Милиционерът го наблюдава с крайчеца на окото си, все по-заинтригуван.

— Не си ли спомняш?

— Не.

— Странно.

Атик взема отново чашата си и открива, че е празна. Гледа я замислено и я прибира под табуретката.

— А как умря?

— Май понякога ме разиграваш като краставо магаре, Атик Шаукат?

— Повярвай ми, говоря съвсем сериозно.

— Танкът му експлодира при едно упражнение по стрелба. Беше сгрешил при зареждането на снаряда. Вместо да спази инструкциите за сигурност и да изчака определената по инструкциите минута, той незабавно пристъпил към изстрелването на снаряда, който избухнал вътре в кабината. Танкът се разпилял върху площ от петдесет метра.

— Открили ли са тялото на Кааб?

Милиционерът удря с приклад по пода и става, убеден, че надзирателят се подиграва с него.

— Днес ти не си добре. Честно, никак не си добре!

След като изрича тези думи, плюе и се отдалечава, сипейки проклятия.

Късно следобед Касим Абдул Яббар пристига с разнебитен фургон. Двамата придружаващи го милиционери грабват затворничката и я избутват вътре в сградата. Атик заключва новата пансионерка в малката зловонна килия в края на коридора. С отвеяна глава и машинални жестове, той не си дава сметка какво се случва около него. Касим го наблюдава мълчаливо със скръстени ръце, а фигурата му на борец вдъхва респект. Когато двамата милиционери се връщат във фургона, той се обръща към Атик:

— Поне ще си имаш компания.

— Какви ги говориш!

— Не искаш ли да знаеш какво е извършила?

— За какво ми е да знам?

— Убила е съпруга си.

— Случват се такива неща.

Касим забелязва нарастващото отвращение на надзирателя. Това го вбесява, но той устоява на желанието да го постави на мястото му. Приглажда брада замислено, обръща се към дъното на коридора и добавя: