Читать «Кабулските лястовици» онлайн - страница 33

— По-късно ще я отведеш — решава талибанът. — Сега ще се присъединиш към вярващите ей в онази джамия там. След по-малко от четвърт час молла Башир ще държи проповед.

— Вече ви казах, че трябва да я придружа…

Две нагайки го прекъсват. Стоварват се върху рамото му, и двете едновременно.

— Казах ти, че след десет минути молла Башир ще проповядва… а ти ми говориш, че ще отведеш жена си при родителите й. Абе какво имаш в тая черепна кутия? Трябва ли да разбирам, че отдаваш по-голямо значение на семейното гости, отколкото на проповедта на един от най-забележителните ни ерудити?

С крайчеца на нагайката си той му повдига брадичката, за да срещне погледа му, и после го отблъсква с презрение.

— Съпругата ти ще чака тук, ще стои до тази стена, настрана. По-късно ще я отведеш.

Мохсен вдига ръце в знак на капитулация и след като хвърля крадлив поглед в посока към жена си, се насочва към боядисаната в зелено и бяло сграда, около която други милиционери спират минувачите, за да ги принудят да присъстват на проповедта на молла Башир.

8.

— Няма никакво съмнение — казва молла Башир и гушата му се тресе. Пръстът му на людоед сече въздуха като сабя.

Оправя възглавницата си, за да се настани удобно, намества се върху скърцащата естрада, която му служи за трибуна, слоноподобен и властен, с масивно лице, заобиколено от сложно усукана брада.

Подвижните му очи помитат всичко, което се изпречва пред тях, и греят с жива, притесняваща интелигентност.

— Няма никакво съмнение в това, братя. То е толкова вярно, колкото и обстоятелството, че слънцето изгрява от изток. Разпитах планините, разгледах знаците по небето, водата в реките и морето, клоните на дърветата и утъпканите пътеки; всичко ми говори, че очакваният час е дошъл. Достатъчно е да наострите уши, за да чуете как всяко нещо на земята, всяко същество, всеки шум ви казва, че мигът на славата е пред нас, че имам Махди е сред нас, че пътищата ни вече са озарени. Тези, които и за миг се съмняват в това, не са наши братя. Дяволът се е вселил в тях, а преизподнята ще открие в плътта им неугасим огън. Вие ги чувате, те цяла вечност съжаляват, че не са успели да уловят шанса, който им поднасяме на сребърен поднос: шансът да се наредят редом с нас, да застанат навеки под Божието крило.

Пръстът му удря по дъската. Горящият му поглед отново принуждава присъстващите да застинат в звездна тишина:

— Нека тези окаяни души ни се молят милиони години, ние ще останем глухи за въжделенията им, както те днес са глухи за спасението.

Мохсен Рамат се възползва от вълнението в първите редове, за да надникне зад рамото си. Той вижда, че Зунайра седи върху една руина срещу джамията и го чака. Към нея се приближава копой с пушка на ремък. Тя става, с трепереща ръка му посочва джамията. Талибанът гледа в указаната посока, кимва в знак на съгласие и отминава.

Молла Башар тропа по пода, за да привлече вниманието на вярващите.