Читать «Кабулските лястовици» онлайн - страница 29

— Е, добре — съгласява се изведнъж тя, — съгласна съм, ще излезем. Предпочитам да се подложа на хиляди рискове, вместо да те гледам така, провесил нос.

— Не съм провесил нос, Зунайра. Ако желаеш да останеш у дома, нямам нищо против. Повярвай ми, няма да ти се сърдя. Ти си права. Улиците на Кабул са противни. Човек никога не знае какво го чака.

Зунайра се усмихва на приказките на мъжа си, които напълно контрастират с покрусения му вид.

— Отивам да си потърся бурката — казва тя.

7.

Атик Шаукат вдига ръка пред очите си. Жегата обещава да се задържи дълги дни. Още няма девет часа, но неумолимото слънце блъска като ковач по всеки, който е дръзнал да се движи. Каруците и фургоните се носят към големия градски пазар, първите натоварени с полупразни кафези или с увехнали зеленчуци, а вторите — с пътници, наблъскани като в рибни консерви. Хората куцукат по уличките, сандалите им стържат по прашната земя. С непроницаеми бурки и пристъпвайки като сомнамбули, стада от жени се промъкват край стените, съпровождани от няколко притеснени мъже. Навред, по площадите, по уличките, сред колите или около кафенетата, пълзят хлапета, стотици хлапета със сополиви ноздри и с присмехулни зеници, оставени на самите себе си, едва изправили се на нозете си, а вече будещи тревога, сплитащи мълчаливо това конопено въже, на което в близък ден ще обесят последната надежда на нацията. Атик винаги изпитва дълбока болка, когато ги гледа неумолимо да скитат навред, подобни на глутници кучета, които довтасват кой знае откъде и които, изникнали от бунищата, накрая колонизират града и държат в ужас населението. Безбройните медресета, които никнат като гъби на всеки ъгъл, не са достатъчни, за да ги приютят. Броят им непрестанно расте и опасността от тях се увеличава, но в Кабул никой не го е грижа. През живота си Атик много е страдал, че Бог не го е сдобил с деца, но откакто улиците не ги побират, започва да изпитва доволство. Защо да навъжда човек дечурлига, за да ги гледа как изнемогват недохранени или се превръщат в пушечно месо за войската, подготвяна за безкрайните войни?

Окончателно убедил се, че стерилността му е голям късмет, Атик удря с нагайката по бедрото си и върви към градския център.

Назих дреме под сянката на чадъра си, превил врат. Вероятно е прекарал нощта тук, на прага на дома си, седнал по турски направо на земята. Като вижда, че Атик приближава, се прави, че спи. Атик преминава покрай него мълчаливо. Прави трийсет крачки, спира, претегля всичко за и против, после се връща. Назих, който го следи с крайчеца на окото си, стиска юмруци и се свива в ъгъла си. Атик застава пред него, скръства ръце пред гърдите си, после се навежда и с пръст започва да чертае геометрични форми в прахта.