Читать «Искрено ваш Шурик» онлайн - страница 214

Арик и Зира, арменските съседи, също бяха прясно скарани, кавгата им избухна точно пред вратата: Зира беше облякла най-хубавите си дрехи, а Арик критично огледа жена си и каза, че с тая рокля мястото й е на ереванската чаршия. Зира се разплака, съблече роклята и каза, че няма да дойде. Наложи се Арик дълго да я уговаря и утешава и сега знаеше, че тепърва още дълго ще трябва да си плаща за непредпазливата забележка.

Алочка беше разочарована от отсъствието на Женя.

От трите дошли „студийни“ момичета едната беше влюбена в Шурик още от пети клас, а сега вече следваше. Седнала срещу Шурик, тя свежо преживяваше несподелената си любов. Втората, петнайсетгодишна, изобщо не беше влюбена в Шурик. Напротив, беше влюбена във Вера Александровна и я ревнуваше от целия свят. Третата, една от ранните ученички на Вера Александровна, беше угрижена, задето не я спохождаше ежемесечната женска неприятност и си представяше възможните ужасни последствия от това… Гадеше й се и не й беше до ядене.

Ирина Владимировна, докато я владееше предварителната възбуда, се чувстваше окрилена, но когато забеляза явната диспропорция между количеството приготвена храна и възможностите на хранещите се, отиде в кухнята да плаче. От този момент нататък Шурик и Вера поред я посещаваха в кухнята, опитвайки се да спрат пристъпа на неудържимия плач.

През това време Арик все повече се развихряше, вдигаше чаши и произнасяше наздравици: пиха за майката, за покойния баща, за бабата и за всички предци на Шурик, за небето и за земята, за дружбата между народите и още веднъж за светлото бъдеще. Приятелките на Вера се задавяха от смях и на тази почва се сдобриха.

След предястията дойдоха основните гозби. Тук в работата трябваше да се включи и Светлана, тъй като Ирина Владимировна бе излязла от строя и събра сили чак за десерта, когато преялите и препили гости можеха само слабо да мърдат ръце и езици, също като на ням филм, прожектиран на бавни обороти. Гостите изядоха пастите, пиха чай и започнаха кротко да се разотиват, придържайки корема си. И тогава Светлана откри една липса: беше изчезнал Шурик. Той беше излязъл да изпрати Ала и Катя, но бе пошепнал за това само на майка си. На Светочка не бе съобщил — отчасти защото смяташе да ги качи на такси и веднага да се върне, отчасти поради пълното си отпускане и загубената бдителност: през годините на общуването със Светочка прекрасно бе научил колко опасно е да й се дава повод за тревога…

Катя заспиваше и Шурик я носеше на ръце. Когато успяха да хванат такси, детето спеше дълбоко, но щом Шурик се опита да го прехвърли в ръцете на майка му, то го прегърна през шията и се разплака:

— Нали няма да ни зарежеш? Мамо, и той ще ни зареже… Не си отивай, Шурик…

Шурик се качи в таксито. Катя зарови лице в рамото му и моментално заспа.

— Ти разбираш ли каква травма е това за детето? — прошепна Алочка и сложи ръка на другото рамо на Шурик.