Читать «Искрено ваш Шурик» онлайн - страница 213

Арик стоеше прав — мек като плюшен мечок и квадратен като „Камаз“, с крехката чашка в ръка, обрасла чак до пръстите с гъсти косми.

— Скъпи другари! — възвести той с глас на дякон. — Да вдигнем нашите чаши за скъпия ни Шурик, който днес стигна до своята трийсетгодишнина…

Шурик и майка му се спогледаха, това беше цял безсловесен разговор: трябва да потърпим… ами кой е виновен… вечната история, вечно при нас се получава така… а колко хубаво щеше да бъде да прекараме вечерта двамата… извинявай, маминко, задето съм такъв идиот и се поддадох на провокацията на Ирина Владимировна… ама, моля ти се, скъпи, аз съм виновна, трябваше аз да спра всичко това… няма как, трябва да изтърпим… и кой покани този Арик… стана случайно, абсолютно случайно… Прости ми, моля те…

Арик говори дълго и напосоки, като започна с Шурик и завърши с изграждането на светлото бъдеще… Този апартамент сякаш беше прокълнат: отначало в него живееше еврейски болшевик, храбрият Мармалад, сега пък там се бе заселил арменски…

Най-сетне се чукнаха, седнаха и започнаха да дъвчат.

Всички се стараеха: Катя — да се държи добре, да не изпуска нищо и да не дрънчи с вилицата, Шурик — всички да се чувстват удобно и чиниите да не остават празни, Светлана — да заема мястото си до Шурик така изразително, че всички да виждат близостта в отношенията им. И бялата блузка не беше облечена случайно: бялото наистина освежава, но и огрява, и намеква… Вера сложи салфетка на коленете си и се стараеше да не изцапа с храна новата си рокля… Впрочем тя и не ядеше…

— Да ти сложа ли нещо в чинията? — тихо попита Шурик, наведен към майка си.

— Опазил ме Господ. Само от вида на храната ми се гади — нежно се усмихна Веруся.

— Е, ти вече прекаляваш. Всъщност всичко е много вкусно. Може би малко салата? — и Шурик се пресегна към салатиерата.

— По никакъв начин — прошепна Вера и разцъфна в най-артистичната от своите усмивки: брадичката надолу, очите нагоре…

Ирина Владимировна се чувстваше абсолютно щастлива — за пръв път в живота си бе успяла напълно да се реализира. Беше направила всичко, което умееше, и всичко, за което бе мечтала в гладните и полугладните години: гъска, пълнена със зеле, както я бе правила баба й, и млин с различни плънки в четирите ъгъла, и рибен пастет. И всичко стана много сполучливо… Освен това днес тя смяташе да хапне препечена филийка с хайвер, който като дете не бе успяла да опита, защото беше малка, а в по-късните години дори не бе виждала този вълшебен продукт…

Гостите не се чувстваха щастливи, а, напротив, по различни причини изпитваха недоволство — особено двете пожизнени приятелки на Вера Александровна: Кира и Пила. Наскоро се бяха скарали и всяка от тях беше сигурна, че на тържеството няма да срещне другата. Но Вера, не стига че ги бе поканила, макар прекрасно да знаеше, че са скарани, бе проявила и нетактичността да ги сложи една до друга на масата и сега те седяха загледани в различни посоки, лишени и от дар слово, и от апетит.