Читать «Искрено ваш Шурик» онлайн - страница 215

Шурик разбираше това. Разбираше също, че са налице не една, а две травми. Погледна часовника си: едва десет и петнайсет, така че спокойно можеше да се върне при гостите. Но най-важното беше веднага да се обади на майка си.

Още щом влезе в бившето съпружеско гнездо на Женя Розенцвейг и предаде Катя в ръцете на Алочка, той веднага се хвана за телефона:

— Маминко, наложи се да закарам Ала и Катя до тях. Скоро ще се прибера.

Веруся изрази недоволство. Каза му шепнешком да се прибира по-скоро, защото Ирина е в истерия: останало такова количество храна, че не се побирало в хладилника и сега тя правела сметка колко пари са похарчени и колко храна е останала, и смятала да им изплаща разликата на вноски…

— Умолявам те, идвай си по-бързо, няма да издържа това! — шепотът звучеше драматично.

Влезе Алочка с разпусната коса и облечена с нещо розово и прозрачно. Беше съблякла Катя и тя спеше. Ала демонстрираше готовност да бъде утешена. Приближи до Шурик, сложи ръце на раменете му и го погледна въпросително:

— Как мислиш, той никак ли не ме обича?

Шурик погали къдравата коса. Това нямаше особено значение за него, но все пак будеше леко раздразнение: тя изпитваше нужда да излее душата си. Той бързаше за вкъщи. Стана. Ала се разплака. Той се обърна към нея:

— Вкъщи ме чакат гости.

— Защо съм толкова нещастна… — подсмръкна тя.

Той откачи кукичка, разкопча копченце. Свърши работата си мълчешком. Алочка продължаваше да бърбори:

— Но защо? Защо става така? Ти като мъж си сто пъти по-добър от него, а и Катка те обича… Защо ми е нужен само Женка? Защо?

Този въпрос не изискваше отговор.

Горката глупачка, на всички ви трябва само едно…

Гостите се бяха разотишли, без да бяха изяли и половината от приготвената храна. Светлана, облякла престилка, със смирено достойнство миеше съдовете. Ирина Владимировна ридаеше в стаята на Вера и Вера вяло я утешаваше в очакване да дойде Шурик и да поеме върху себе си страданията.

— Ириша, не разбирам защо се разстройваш така. Трапезата беше прекрасна…

— Ами харчовете? Знаеш ли колко пари струваше това? Ужас! Ето, пресметнах — Ирина зашари с треперещи ръце из джобовете на престилката си. — Ето!

Тя започна да пъха в ръката на Вера листче, на което се бе строила колона криви цифри.

— Това са четири мои пенсии! А колко нещо остана! Не съм преценила изобщо! Никога не ме е бивало да преценявам! И остана повече от половината…

— Ами прекрасно! Ще имаме да ядем цяла седмица!

— Аз ще ви компенсирам разходите! — нареждаше Ирина. — Ще ви плащам…

— Ириша, успокой се, моля ти се… Какво значение има това? Шурик празнува трийсетгодишнина и в никой ресторант не биха ни нахранили така, както го направи ти.

На вратата се звънна и бурната сцена бе прекъсната. Ирина Владимировна тръгна да отвори, като бършеше с края на престилката лицето си. На вратата стоеше млада жена с голям букет цветя. Беше Соня, която бе успяла да намери адреса на Шурик.

— Добър вечер, търся Шурик.

— Верочка! Търсят Шурик! — извика Ирина Владимировна, която се поободри от идването на нова гостенка, способна да изяде част от останалата гощавка. — Влизайте, влизайте! Той ще си дойде скоро!