Читать «Искрено ваш Шурик» онлайн - страница 211

„Ще й кажа, че ще бъда в мъжка компания“ — реши Шурик и веднага си представи как на излизане от ресторанта ще види покрай него по тротоара да минава стройната Светочка. Няма да спре при него, само внимателно ще го погледне, него и приятелите му, после ще извърне глава и ще подмине…

Вера пък дълго съчинява за Шурик подарък, който да бъде запомнящ се и елегантен. Намери в един антикварен магазин великолепен кожен албум с метална ключалка. Беше от тъмносиня кожа това прекрасно албумче… Но нещо липсваше. Вера Александровна помисли малко и си поръча при шивачката от театралното ателие тъмносиня рокля. Много простичка рокля, абсолютно нищо особено, но цялата — и по маншетите, и по яката — обточена с тънка ивица тъмносиня кожа! В същия цвят като албумчето. Целият замисъл се състоеше именно в безукорното изпълнение. Разбира се, Вера не казваше на Шурик нищо за албумчето — подбираше и налепваше снимките му от раждането до текущия момент изключително в негово отсъствие, с роклята обаче той здравата се изпоти: три пъти води Вера в ателието и два пъти в Театъра на Таганка, където домакинът й беше обещал парченце синя кожа…

След тези приготовления стана очевидно, че първо ще трябва да отпразнува рождения си ден вкъщи — заради майка си: да помоли Ирина Владимировна да приготви почерпката, да покани двете мамини приятелки, които обикновено идваха за нейни рождени дни, възрастната арменска двойка, която бе купила апартамента на покойния Мармалад и заместила старото приятелство с ново, и, разбира се, щяха да се довлекат една-две приятелки, бивши момичета, които още наобикаляха Вера. И за да е пълна картината, би могъл да добави към тях и Светочка… А Сонка нямаше да дойде, щеше да забрави. А на другия ден — на ресторант с приятелите…

По установила се през последните години традиция Ирина Владимировна прекарваше в Москва месец септември, вкарваше в релси техния московски живот и си заминаваше вкъщи при онези студове — имаше у дома си водно отопление и след като бе понесла безброй разнообразни лишения и изпитания, повече, отколкото от Страшния съд, се страхуваше за тръбите си…

Седмицата преди юбилея на Шурик Ирина прекара в щастливо напрежение: природната й щедрост, притисната от изнурителната пожизнена сиромашия, разцъфтя с разкошни цветове. Шурик ръководеше парите в къщата и й даваше колкото й бяха нужни, без ограничения. И в такъв момент нуждите на човека, който цял живот едва бе свързвал двата края, нараснаха хилядократно: тя излизаше рано сутринта и се прибираше след затварянето на магазините с претъпкани пазарски чанти. Годините не бяха изобилни, продуктите се „пускаха“ в продажба, нареждаха се опашки, но при наличие на известни ловджийски навици човек би могъл добре да си напазарува. Със смъртта на Валерия бе дошъл краят на специалните доставки. Но, изглежда, и Ирина имаше „ловджийски“ дарби… Като гледаше тази продоволствена вакханалия, Вера плахо питаше — защо толкова много…