Читать «Искрено ваш Шурик» онлайн - страница 210

Това откритие за своя нов облик той преживяваше почти по женски. Трийсет години — и какво? Рутинна работа, все едно и също, научно-технически превод, грижи за майка му и още цяла камара задължения, които не че поемаше сам, а му ги възлагаха: Матилда… Светлана… Валерия… Мария… Сонка… Впрочем Мария замина, Валерия умря… Всъщност те май му липсваха, честно казано. Но го спохождаше скучната увереност, че ще се появят и някакви други хора, които ще зависят от него и той никога няма да има собствен живот като Женка, като Гия.

Та и какво ли значи „собствен живот“? Нещо да искаш, да постигаш… Самият той абсолютно нищо не бе постигнал. А беше ли искал нещо? Не, не беше и искал! — отговори си сам Шурик на строгия въпрос. Женка Розенцвейг е искал — и защити дисертация, ожени се, разведе се и пак се ожени. Две деца… Впрочем и това не беше много хубаво: нещастната Алочка, млечната кухня в шест сутринта, ежедневна работа — нещо багрилно-лаково, акрилово — от осем до пет, цяла седмица под командването на Ина Василиевна, а в неделя на среща с Катенка под огнено-страдалческите погледи на изоставената Ала. Не, нищо хубаво.

Виж, Гия си го бива! Стана треньор, прочут почти по целия свят, обикаля целия Съюз за младежки състезания, ходи дори до Унгария. Красиви момичета вървят по петите му на цели ята. Весело си живее Гия. Но и той е надебелял, пие много, нищо, че е треньор… Само дето животът му е прекалено забързан… После Шурик изведнъж се сети, че отдавна не е виждал Гия, а с Женя не се е срещал почти година — а нови приятели освен тези двамата не е завъдил. За сметка на това — безброй приятелки, във всички редакции.

Ето че наближава рожденият му ден, трийсетгодишнина, майка му пита — как ще го празнуваме… Може да покани вкъщи Женя и Гия, но ще се довлече Светлана — просто ужас. Че и Сонка ще довтаса — Светлана ще пребие Сонка и ще се хвърли през прозореца, а Сонка ще се напие и пак ще се почне запой… Като тогава, на погребението на Валерия…

Добре ще е да покани на рождения си ден само мъже. И то не вкъщи, а в някой ресторант. Като „Арагви“ например… Сонка няма и да се сети за рождения му ден. Но как да се измъкне от Светочка?

Светочка беше чумата на живота му. Невъзможно беше да скрие нещо от нея. Тя проникваше във всички пори, разследваше всичко, следеше всяка негова крачка… и постоянно го заплашваше със самоубийство. През годините откак се бяха запознали, беше направила три опита, ако не се брояха дребните, почти декоративни движения към някой перваз — та Шурик да бъде винаги във форма, да не се отпуска.