Читать «Искрено ваш Шурик» онлайн - страница 209

Прокле всичко на света, докато мъкнеше от двора на улицата този ужасно неудобен багаж — двете чанти, при което дръжката на едната се бе скъсала, и Соня, която почти не се различаваше от чантите.

Когато към два и половина таксито спря пред блока на Шурик, той се чувстваше почти щастлив. С последно усилие натика Соня в антрето и временно я подпря на стената. В този момент излезе Вера и каза:

— О, Боже!

Соня се свлече и меко полегна до вратата.

— Но тя е съвсем пияна! — възкликна Вера.

— Извинявай, Веруся! Нали не можех да я изоставя на улицата!

После Соня повръща, плиска се в банята, плака, заспива и скача, поиха я с чай, кафе и валериан. Най-сетне сама помоли да й дадат малко водка и Шурик й даде една чашка. Тя я изпи и заспа. Вера съжаляваше Шурик, който бе попаднал в ужасна ситуация, предлагаше да извикат лекар, но Шурик не се решаваше: ами ако просто я откарат в отрезвителното?

После Соня се събуди, пак плака за Валерия, пак помоли да й дадат да пийне малко… После започна да прегръща Шурик, да му целува ръцете, да го моли да полежи до нея… Това безумие продължи почти две денонощия и чак на третия ден Шурик успя да закара не напълно изтрезнялата, но уморена от пиене жена в Беляево, при семейството й…

Красива възрастна жена с копринена рокля я прие много сдържано. От далечния край на големия апартамент излезе мрачен млад мъж с фамилните сключени вежди, очевидно братът, и грубо повлече Соня навътре. Тя нещо писукаше. Жената сухо кимна на Шурик и му благодари много своеобразно:

— Е, какво стоите сега? Вече сте получили каквото сте искали, няма какво да стоите.

Шурик излезе, извика асансьора и докато чакаше, чу зад вратата писък, звуци от падащи предмети и вика на жената:

— Не смей да я биеш! Не смей да я биеш!

„Какъв ужас! Нима я бие?“ — стрелна се в главата на Шурик и той натисна звънеца.

Вратата бързо се отвори: веждестият мъж тръгна срещу него със стиснати юмруци:

— Къде се тикаш, бе? Напили сте я, на...ли сте я, какво искате още? Чупка от тука!

И Шурик хукна надолу по стълбището — не защото се уплаши, а защото почувства вината си…

Изскочи от входа и се затича към автобусната спирка — автобусът тъкмо излизаше иззад завоя. Скочи в празния автобус вече в движение и се тръшна на една седалка — чувстваше се отвратително…

„Добре че всичко това няма да има никакво продължение“ — успокои се той.

Но точно тук грешеше. След два месеца, когато излезе от лечебницата, в която я бе настанил брат й, Соня се обади по телефона. Благодари му за всичко, което направил за нея, плака, спомня си Валерия, и го помоли да се срещнат. Той твърдо знаеше, че не бива да прави това, но Соня настояваше… Срещнаха се.

Кой знае защо, Соня беше сигурна, че Валерия й е оставила Шурик като наследство. Освен сключените вежди и алкохолизма, с който се бореше с променлив успех, тя имаше малки здрави ръчички, страстна природа и малък син от първия брак. И Шурик й беше много необходим. За оцеляването, както смяташе тя.

58

Малко преди трийсетата си годишнина Шурик направи едно твърде неприятно откритие: една сутрин се бръснеше в банята и току поглеждаше в огледалото, за да се увери, че бръсначът не пропуска никакви косъмчета. И изведнъж забеляза, че от огледалото го гледа непознат мъж, немлад, с грубовата муцуна, с проличаваща втора брадичка и торбички под очите. Беше миг на някакво ужасно непознаване на себе си, на отчуждаване от обичайното съществуване с чувството, че онзи в огледалото е самостоятелно същество, а той, бръснещият се Шурик, е негово отражение. Отпъди това натрапчиво чувство, но вече не можеше да се върне към себе си, какъвто беше преди.