Читать «Искрено ваш Шурик» онлайн - страница 208

И не биваше да разрешава на Надя да взема всичко, което си хареса. Сигурно някои вазички, отнесени от нея, са били предназначени за друг човек…

После Соня, която той така и не можеше да събуди, изведнъж скочи сама и се развика:

— Помощ! Помощ! Те искат да ни боядисат!

Нещо й се бе привидяло в алкохолния й сън, но Шурик се зарадва, че се бе изправила на крака, донесе й шлифера и каза:

— Бързо да тръгваме! Че наистина ще ни боядисат!

Той й навлече шлифера, заведе я до асансьора и се върна за двете чанти, пълни с книги. Сега трябваше да хване такси и да закара Соня вкъщи.

— Къде живееш? — попита Шурик.

— А защо искаш да знаеш? — мнително присви очи Соня.

Тя не владееше лицето си и изразът му се размиваше, променяше се неуправляемо и объркано, като на новородено: в един и същ момент устата й се разтегляше и се изкривяваше, очите се окръгляха, челото се набърчваше.

— Ще те закарам у вас — обясни Шурик.

— Добре тогава — съгласи се тя. — Само че не им казвай.

Тя се засмя, прикривайки с длан устата си, и като се повдигна на пръсти, му пошепна:

— Улица „Зацепа“, номер единайсет, трети корпус.

Двете чанти и пияната, едва крепяща се на краката си жена, бяха сложен товар, още повече че Соня току се опитваше да тръгне нанякъде, но не можеше да направи и две крачки, падаше върху чантите, а той я вдигаше. Шурик реши, че ще останат тук, до Никитските врата, докато не мине такси. След десетина минути една кола спря и след още двайсет те се лутаха из дворовете по улица „Зацепа“, търсейки трети корпус на номер единайсет. Соня пак беше заспала и беше невъзможно да я събуди. След петнайсетина минути, след като направи няколко криволичения между сгради и пущинаци, шофьорът свали Шурик и Соня пред номер единайсет и си замина.

Наближаваше полунощ. Шурик заведе Соня до една пейка в двора и тя веднага се повали на хълбок и дори вдигна върху пейката единия си крак. Шурик остави до нея чантите и тръгна да търси проклетия трети вход. Насреща му излезе ангел спасител — старец с голямо проскубано куче.

— Да, да, тук беше трети корпус, една барака от довоенните времена, събориха я преди осем години. Точно тук беше, където е тази градинка…

Картината се проясняваше, но от това не му ставаше по-леко.

— Соня, Соня — разтърсваше Шурик спящата жена, — а къде се преместихте след улица „Зацепа“? Забравила ли си? Къде се преместихте тогава?

Без да се събужда, тя отговори с равен тънък глас:

— В Беляево, нали знаеш.

Шурик я намести на пейката, така че двата й крака да лежат един до друг, седна и той и оправи едната изула се обувка на жената. Тя държеше ръката си под бузата, като дете, и беше миловидна като дете…

Вариантите бяха два: да откара Соня или обратно у Валерия, или вкъщи. Но пак не би могъл да я остави сама в жилището на Валерия, пък и сутринта можеше да дойдат да запечатват стаята, както беше го заплашил „добрият“ милиционер. Така че се наложи да я отведе вкъщи.