Читать «Искрено ваш Шурик» онлайн - страница 171

В десет часа се обади Светлана. Вместо обичайното кратко „Няма го“ Вера Александровна подробно й описа всички перипетии от деня, като започна от сутрешното обаждане.

— Ама защо не ми се обадихте веднага — много бодро отговори Светлана. — Имам познати в „Склифа“, още утре ще отида и всичко ще разузная.

— Да, това би било прекрасно — зарадва се Вера. — Само че трябва да му занесем едни книги и някакви книжа.

— Ще мина да ги взема, не се тревожете за това.

Вера Александровна продиктува на Светлана адреса и дълго и заплетено обяснява колко лесно може да намери блока им от „Бутирски вал“. Светлана само се усмихваше.

Светлана беше на седмото небе: бе настъпил моментът, когато най-сетне щеше да може да покаже на Шурик и важната му майка на какво е способна.

И наистина й провървя. Макар да нямаше никакви познати в „Склифа“ — а и за какво ли й бяха нужни, след като операцията вече беше направена, — на другата сутрин тя се представи за роднина и говори с хирурга, оперирал Шурик, и той й показа рентгеновата снимка, обясни й какво точно е представлявала операцията и какви са перспективите.

— С тази травма бихме могли бързо да го изпишем, а след шест до осем седмици да му направим повторната операция, тя не е сложна. Но е получил мозъчно сътресение, така че нека полежи тук — каза хирургът.

После Светлана влезе в стаята, където сред бинтованите и гипсирани мъже трудно позна Шурик. Той лежеше по гръб целият в тръбички: едната излизаше от устата му, две — от носа, а под очите му имаше черни подутини. Подлогата, поставена върху одеялото му, допълваше картината.

— Боже мой! Кой те е подредил така? — възкликна риторично Светлана.

Но Шурик не можеше да говори, повъртя пръсти и тя извади бележник и химикалка.

Последвалият разговор се водеше изключително в писмен вид. Шурик горещо й благодари, че е дошла. Помоли я, доколкото е възможно, да отложи посещението на майка му. Написа, че някакъв луд казах или монголец го е сбъркал с някого и насмалко не го е убил.

Светлана изнесе подлогата в тоалетната, оправи леглото, намери дежурната сестра и й даде съвсем правилна сума пари — нито малко, нито много, — за да го наглежда и да проверява всичко ли е наред. После отиде до магазина, където купи кефир, два триъгълни пакета сметана и минерална вода, и се върна в стаята. Когато вече излизаше, в стаята влезе милиционер с бяла престилка върху униформата. Търсеше Шурик. По повод на вчерашния побой. Милиционерът задаваше на Шурик интересни въпроси: дали познава Джамиля Халилова и в какви отношения е с нея…

Шурик пишеше отговорите си на милиционера, но Светлана не ги виждаше, защото милиционерът веднага прибираше листовете. Само въпросите обаче бяха достатъчни, та Светлана да си създаде представа, много подобна на онази, която бе нарисувало въображението на Рашид. Във всеки случай милиционерът не задаваше въпроси за Егле и Шурик не сметна за необходимо изобщо да споменава името й.