Читать «Искрено ваш Шурик» онлайн - страница 170

Вера притисна Мария до себе си — тя още изригваше въпроси, но Вера кой знае защо се успокояваше. Неприятното изтръпване се изкачваше от брадичката към горната челюст. Вера потърка бузата си. Трябваше да се поразходят с Мурзик, да подготвят уроците й и някак да доживеят до довечера.

— Утре ще те заведа на училище и ще отида в болницата. А довечера ще сварим компот — Вера целуна Мария по главата, но тя се дръпна и болезнено удари Вера по брадичката:

— Какво, без мен ли? Без мен в болницата? — ревна Мария и Вера се усмихна, като потърка удареното място.

— Добре, добре, ще отидем заедно!

Тя прекара безсънна нощ: болката се разпространяваше по цялото лице, болеше я брадичката, скулата над нея, болката отекваше и в слепоочието. Сигурно задето Мурзик ме удари — предположи Вера. Взе аналгин, след като дълго го търси в аптечката, където всичко беше разположено по старата бабина система, поддържана от Шурик. Дългото търсене в аптечката още повече я разстрои. Мярна й се мисълта: трябва да пратя Шурик до аптеката.

И тогава почти се разплака: Шурик е в болницата, чувства се зле, а тя толкова се е разкапала психически, не може да събере силите си, да се държи бодро и да противостои… Това беше нещо от репертоара на Елизавета Ивановна и Вера разбра, че ето, настъпил е моментът, когато цялата отговорност за Шурик и за Мурзик ляга на нейните плещи и тя трябва да се овладее, да събере силите си, да се държи бодро и да противостои… На това място се разплака истински — половината лице я болеше и дори почти не виждаше с едното око.

Намери аналгина, изпи две таблетки наведнъж и заспа.

На сутринта се захванаха с дълги и нелепи приготовления. Сложиха в торбичка четка за зъби и паста, ябълки, носни кърпички и бонбони — всичко, което изобщо не можеше да потрябва на Шурик в близките седмици. На челюстта на Шурик бяха поставени метални кламери, които я удържаха неподвижна, докато зарасне. Той можеше да отвори устата си само колкото да поеме тръбичка за течна храна. За сметка на това забравиха да вземат сока от компота, сварен предната вечер, и пантофите. Впрочем в болницата му дадоха…

Мария пъхна в торбичката едно пухкаво зайче.

В служба „Справки“ на болницата им казаха, че Шурик е опериран, лежи в травматологията, в следоперационната стая. Не пуснаха Вера Александровна в отделението. Лекуващият лекар не излезе да се види с нея. Но взеха торбичката. Доста дълго двете чакаха бележка от Шурик. Най-сетне им я донесоха. Той молеше за прошка заради глупавото произшествие, в което се бе набъркал и бе причинил толкова тревоги, шегуваше се, че сега е наказан за глупостта си с продължителен пост и мълчание, също като монах. Молеше да му донесат двете френски книги от бюрото му, папката с книжата, хартия за писане и няколко химикалки.

Прибраха се вечерта страшно уморени. Краката на Мария бяха подгизнали, Вера отново почувства силна болка в бузата, условно казано. За вечеря Мария излезе разплакана и каза, че се е затъжила за майка си. Самата Вера също беше готова да се разплаче поради пълната бъркотия в живота. Да се овладея, да събера сили, да се държа бодро и да противостоя — повтаряше си тя.