Читать «Искрено ваш Шурик» онлайн - страница 169

Тя се уплаши, че сега той ще я убие и веднага се разпищя: „Помощ! Убиват ме!“ с цялата сила на свежото си гърло. Той успя хубаво да я напердаши, преди милиционерският патрул, извикан от минувачи заради неподвижния Шурик на пътеката и привлечен от женските писъци — Егле се беше събудила, беше излязла от стаята си и веднага се бе хвърлила към прозореца за гласова подкрепа — да озапти развилнелия се Рашид.

По това време Бърза помощ вече беше откарала Шурик. По пътя към болницата той дойде на себе си и с едва шаващ език помоли да се обадят вкъщи на майка му и да й предадат, че с него всичко е наред. Седналият до него лекар толкова се трогна от синовното внимание, че след като предаде Шурик в спешното отделение, веднага се обади по телефона на Вера Александровна и й съобщи за произшествието.

От „Склифосовски“ се обадиха след дванайсет по обед. Съобщиха й, че Шурик е получил лицева травма и вече го оперират вследствие на счупване на челюстта, че днес няма смисъл да идва, а утре сутринта ще може да научи всичко от служба „Справки“.

Отначало Вера Александровна се опита да обясни, че е станала грешка, че синът й си е вкъщи и спокойно спи. Но Мария, която бе чула с половин ухо телефонния разговор, отвори вратата на стаята на Шурик и извика:

— Веруся! Шурик го няма! Не спи!

Любопитна подробност: и по-рано се беше случвало Шурик да не се прибира през нощта. Обикновено се обаждаше и предупреждаваше, макар че в няколко случая бе изчезвал без предупреждение. Но тази сутрин Вера още не бе забелязала липсата му.

Тя седеше до телефона, асимилирайки съобщението. Мария я дърпаше за ръкава:

— Веруся! Какво, какво се е случило? Къде е Шурик?

— В болницата е, оперирали са му челюстта — Вера опря два пръста до брадичката си и почувства там някакво изтръпване.

— Трябва да отидем в болницата — решително заяви Мария.

— Казаха да отидем утре.

— Веруся, а утре ще ни го дадат ли? А той на носилка ли е, или ходи сам? С лъжичка ли ще го храним? А може ли аз да го храня? А ще му сварим ли компот? — засипа я с въпроси Мария.

„Как е могъл да падне така, че да си счупи челюстта? — размишляваше Вера. — Крак, ръка — разбирам, но челюстта? Не, не, те не казаха, че е паднал! Нима се е сбил? Ама, разбира се, сбил се е!“ — и въображението й нарисува картина как хулигани пребиват Шурик и нещо свързано непременно със защита на жена или поне просто на по-слаб човек…