Читать «Искрено ваш Шурик» онлайн - страница 172

Светлана реши да отложи собственото си разследване: у нея също се зародиха някои въпроси към Шурик.

Между другото милиционерът не посети повече Шурик — случаят с побоя на Рашид над Джамиля Халилова и Александър Корн бе приключен на другия ден, когато в Москва долетя бащата на Рашид, главният кагебист на републиката, и единствената грижа на московските милиционери бе да се измъкнат самите те, защото в участъка здравата бяха напердашили Рашид…

На третия ден в стаята нахлу Гия:

— Шурик! Току-що ми казаха… Ех, какъв беше тоя твой късмет, момче! И на мен веднъж ми се случи…

И Гия разказа няколко истории на свои похождения, когато го били били. Това не беше твърде утешително. После извади от чантата си бутилка коняк, увита във вестник, отвори я и насочи края на тръбичката, излизаща от устата на Шурик, към гърлото й.

— Май не е лоша идея — взе той още една тръбичка от нощното шкафче, вкара я в бутилката и сръбна. — Бих казал, блестяща идея. А ще замезиш с… не, не с кефир, разбира се… със сметана.

Приятното им занимание бе прекъснато от Светлана.

Тя едва потисна едно негодуващо възклицание:

— Какво правите вие тук?

Гия не се предаваше дори пред жени:

— Пийваме си. При мозъчно сътресение е много препоръчително. Ами вие какво правите тук?

Шурик мучеше нещо неразбираемо.

— Ясно, разбрах — ехидно избъбри Гия. — Тя има добра душа. Дори си личи от пръв поглед. Но когато мъжете пият, жените си мълчат, нали така?

Светлана се разяри от подобно отношение, но остана, не се предаде. И Гия си тръгна, като остави бутилката под одеялото на Шурик, а Светлана — много ядосана.

Доколкото бе във възможностите му, Шурик гледаше да отдалечи посещението на Вера. А и Вера не беше добре: болката, появила се, когато й съобщиха по телефона за инцидента с Шурик, ту я нападаше, ту отстъпваше. Тя извика лекар от платената поликлиника — той дълго я преглежда и предположи, че има възпаление на тройничния нерв. Предписа домашен режим, да стои на топло и да взема някакво мощно лекарство.

Три седмици Светлана ходеше в институт „Склифосовски“ като на работа и всеки ден даваше на Вера Александровна отчети за състоянието на сина й.

Дори нещо повече: на два пъти Светлана ходи по негова молба при Валерия. Той доста се почуди, преди да я помоли за това, но работата беше спешна, той не разполагаше с пишеща машина и само Валерия можеше да напечата реферата. Втория път Светлана отиде у Валерия, за да вземе залепения плик и да го изпрати по пощата.

Валерия похвали шлифера на Светлана. Светлана й каза, че си го е ушила сама от шлиферен плат, купен точно в тази сграда. Светлана похвали антикварните мебели на Валерия и й съобщи, че не може да понася съвременните. Светлана се стори на Валерия симпатична, но много невзрачна. Светлана от своя страна вътрешно съжали тази пълна, прекалено ярко гримирана инвалидка. А колко тревожни размисли бе причинил на Светлана този маршрут на Шурик…