Читать «Искрено ваш Шурик» онлайн - страница 173

„На дневна светлина пък ще изглежда като същинска матрьошка, горката“ — помисли си тя.

Никоя от тях не заподозря, че има насреща си съперница.

Вера Александровна не ходеше в болницата. Валяха студени пролетни дъждове, за зимни ботуши вече беше топло, за обувки — рано. Вера нямаше подходящи обувки за дъждовно време. Е, когато изпишат Шурик, този проблем трябва да се реши. Добре ще е да са с каучукова, но не плоска подметка, а на ниско токче.

Вера пишеше на Шурик чудесни дълги писма. Шурик ги запази, натрупани на спретната купчинка, по дни. И Мария му пишеше, а също му рисуваше картинки. Главният им сюжет беше — тя и Шурик на брега на морето.

Светлана се отбиваше у тях за писмата и по молба на Шурик вземаше ту речник, ту самобръсначка, ту дошъл по пощата голям плик.

Вера Александровна оцени Светлана много високо: истинска приятелка и макар че не би могла да се нарече хубавичка, външността й е изящна и изобщо — възпитано момиче. И което е голяма рядкост — много сръчна в ръкоделията. Елизавета Ивановна би я одобрила…

Светлана беше много внимателна към Вера Александровна: всеки път, когато си тръгваше, питаше какво да донесе от града, и носеше от ресторант „Прага“ много различни ястия, тъй като Вера Александровна беше забравила да попита Шурик от кой кулинарен магазин купува картофените кюфтенца…

Скоро изписаха Шурик. Вера Александровна се разстрои: той изглеждаше ужасно. Беше отслабнал. От бузата му стърчаха някакви метални джунджурии. Едва говореше, нищо не ядеше, а само пиеше различни течности през тръбичка. Затова пък им пишеше чудесни смешни бележчици с картинки. Мария веднага настоя той да не пропуска „свещените часове“ и дори му каза колко часа й дължи за времето на боледуването си. Беше ги преброила. Той обеща да отработи всичките.

Странно нещо, щом Шурик се прибра от болницата, възпалението на тройничния нерв на Вера й мина — сякаш не бе го имало.

Скоро свалиха желязната сбруя на Шурик и в чест на този празник той заведе всички, включително Светлана, в ресторант „Котва“ и ги нахрани до насита с вкусни ястия.

Светлана празнуваше най-големия ден в живота си: това беше семеен обяд, всички хора на съседните маси смятаха, че Шурик й е съпруг, Вера Александровна — свекърва, само това момиченце… неясно чие. Излишно момиченце. От своя страна Мария също смяташе, че обядът е прекрасен, но също смяташе, че в него има нещо излишно — Светлана…

За Светлана беше неприятно само едно обстоятелство: Шурик, както и преди, не искаше да я посети в дома й и изобщо не даваше никакви признаци за мъжки интерес. Светлана търпеливо чакаше любовна среща. Реши да не отваря дума за източната Джамиля. Е, може би някой ден, по-нататък…

Сега тя се обаждаше всеки ден, дълго разговаряше с Вера Александровна за живота изобщо и за Шурик в частност. В края на разговора я молеше да предаде слушалката на Шурик и ако него го нямаше вкъщи, Вера винаги й даваше отчет, къде се намира той в момента. Ако беше в библиотеката, Светлана не я домързяваше да отиде дотам и да провери. Все пак засега впечатлението й беше, че той няма друга жена… Понякога Вера Александровна казваше, че той няма да се прибере тази нощ, отишъл е у Валерия да работят върху някакъв сложен превод и най-вероятно ще остане там.