Читать «Искрено ваш Шурик» онлайн - страница 168

Свали найлоновата опаковка от Егле. Тя беше пристегната в корсет и Шурик разбра, че предложението да й помогне не беше никаква женска уловка. Стоманената твърдост на тялото й беше причинена от това бельо, което се закопчаваше отзад с малки кукички. Наистина тук беше нужна камериерка. Той разкопча кукичките, гумената обвивка падна и под нея светна тънък гръб, целият на червени вдлъбнатинки от кукичките и шевовете. Един такъв блед нещастен гръб… И веднага го обля жалост и страхът изчезна.

Тя имаше остри нокти и ги разхождаше по тялото му, и го галеше около зърната на гърдите с разпилените си коси, и го докосваше с плътните си устни. Светеше настолната лампа и светлината ни най-малко не й пречеше. Напротив, разглеждаше го с интерес, който той не бе забелязал у нея през цялата вечер. Шурик почувства, че ако това разглеждане и опипване продължат повече, неговата жалост към покритото й с вдлъбнатинки гръбче ще се изпари и той няма да може да се възползва от почерпката, която щедро му бе предложил Гия.

И съкрати всичките тези прохладни изисканости и пристъпи към простия процес. Тя беше достатъчно пияна и идеално фригидна. След известно време Шурик забеляза, че вече е заспала. Усмихна се — жалостта му се изпари. Обърна я настрани, оправи възглавницата под главата й, та да й е по-удобно, и кротко заспа до нея, като успя още веднъж да се усмихне на тъничкото й сумтене, което обещаваше с годините да придобие силата на пълноценно хъркане.

Събуди се малко след девет. Егле спеше, през нощта не бе променила позата си: ръката под бузата, тънките крака, свити в колената. Той забеляза, че пръстите на краката й са необикновено дълги. Ама, разбира се, приказката, която бе чел на Мария, се казваше „Егле — кралицата на смоковете“.

Тихо се облече и без да вдига шум, излезе.

„Е, браво на Гия, почерпи ме с красавица“ — усмихна се Шурик, като си спомни за Валерия, която се радваше на любовта с цялата дълбочина на душата и тялото си и откликваше на всяко докосване с усилено сърцебиене и благодарна телесна влага…

Вървеше от входа към арката и все още се усмихваше, когато го спря едър азиатец с кожено яке:

— Познаваш ли Джамиля?

Шурик престана да се усмихва и отговори учтиво, но разсеяно:

— Джамиля ли? Май я познавам…

— Добре — озъби се онзи и Шурик си помисли, че има лице като от албума на Хокусаи — самурайско, надменно, с плосък, но гърбав нос, — а сега ще познаваш Рашид.

Шурик чу неприятно изпукване на кост и излетя във въздуха. Вторият удар, догонващият, загуби силата си и уцели носа му. Този Рашид беше левичар, така че с първия грамотен удар счупи челюстта на Шурик отдясно. Но Шурик научи това в болница „Склифосовски“, където го закараха в безсъзнание. Освен счупената челюст и разбития нос установиха среднотежко мозъчно сътресение.

49

Ако Рашид, удовлетворен от отмъщението, се бе обърнал и си бе отишъл бързо, оставяйки на асфалтираната пътека поваления Шурик, споменът за тази история щеше да остане само във вид на объл костен мазол на челюстта на невинния за приписваното му деяние герой. Рашид обаче, след като остави проснат окървавения си мним съперник, нахълта във входа, от който току-що бе излязъл в най-приятно настроение Шурик, взе на бегом стълбите до втория етаж и натисна звънците на всичките четири апартамента. Информаторката на Рашид, една от манекенките, която бе посещавала Джамиля в тази сграда, не беше запомнила номера на апартамента, но това беше просто дреболия, особено ако се вземеше под внимание, че в единия апартамент изобщо не му отвориха, във втория старчески глас дълго разпитва кой е и кого търси, а третата врата отвори самата Джамиля. Свирепите очи на бившия й любовник не предвещаваха нищо добро, тя се помъчи да затръшне вратата, но Рашид вече беше поставил крака си на прага.