Читать «Искрено ваш Шурик» онлайн - страница 167

— Вие сте просто кралица, истинска Снежна кралица — прошепна Шурик в ухото й, натежало от полиран кехлибар.

Егле се усмихна загадъчно. Музиката спря, Гия наля останалото шампанско в чашите на момичетата. Молдованката поиска коняк. В стаята влезе Рита и доста високо каза на узбечката:

— Джамиля, Рашид те търси из цяла Москва.

Джамиля-Аня сви рамене:

— Какво ме засяга? Вече втора година ме търси… Като си няма друга работа…

Молдованката си доля коняк. Когато пиеше, грозно отмяташе глава назад.

На вратата се позвъни.

— Родителите ти ли? — учуди се Шурик.

— Не, те са на театър. Ще се приберат към единайсет. Това е Вадим.

Влезе Вадим, едър и важен. Пейзажът веднага се промени — сякаш бе дошло солидно мъжко подкрепление. Джамиля и молдованката се оживиха, но Вадим веднага хвърли око на молдованката.

— Анжелика, ти си на сцената — изкомандва Гия и молдованката, без да пуска чашата, увисна на врата на Вадим…

Към десет и половина се заприготвяха за тръгване. Вадим отведе съвършено пияната Анжелика.

— Мадамите имат терен — прошепна Гия на Шурик. — Лично аз го уредих, на булевард „Мир“. Така че те черпя. Такси ще хванеш най-лесно от отсрещния тротоар.

Шурик кимна. Какво ли искаше да каже с това „черпя те“? Нима… Джамиля явно беше излишна, но това май не безпокоеше никого.

Шурик хвана такси и настани хубавиците на задната седалка. Шофьорът, възрастен мъж, го погледна с уважение. Шурик седна до него.

— Ще отстъпиш ли едната? — тихо попита шофьорът.

— Извинете, какво казахте? — не разбра Шурик.

Шофьорът изхъмка:

— Закъде сме?

Пристигнаха на булевард „Мир“. Слязоха пред прилично сталинско здание. Качиха се пеша на втория етаж. След дълго ровене в чантата Егле отключи. Въведе Шурик в една от стаите и излезе. Шурик се огледа. Жилището не беше богато, обикновено семейно. Спалня, гардероб. Вратичката му беше открехната, на нея бяха накачени закачалки с тоалети. До вратата бяха грижливо наредени обувки с високи токове, пет-шест чифта.

Някъде в дъното на апартамента шумеше вода. После Шурик дочу откъслечен женски разговор: Джамиля сякаш се оплакваше от нещо, Егле отговаряше едносрично. После влезе, облечена в нещо прозрачно небесносиньо, с купчина дрехи в ръцете. Постави костюма на закачалката — първо полата, после жакета. Без усмивка, сериозно.

„Какво правя тук?“ — сепна се Шурик, но тогава Егле каза:

— Банята и тоалетната са в края на коридора. Раираната кърпа.

Шурик се усмихна: обикновено вечер майка му казваше на Мария: Бързо в тоалетната, измиване и лягане… И всичко се килна към смешната страна.

Послушно изпълни указанието, избърса се с раираната кърпа. В кухнята се мярна Джамиля с чайник в ръката.

Върна се в спалнята — там Егле, сменила обувките с тънки токчета с домашни пантофи с помпон, със сериозна физиономия тъпчеше тесните обувки с вестник. Нещо се бе променило в лицето й. Вгледа се — бяха изчезнали разкошните мигли… Гримът беше измит от лицето. Но веждите отчасти бяха останали.

Разтвори се пеньоарът.

— Ще ми помогнеш ли да се съблека — без намек за игривост попита Егле и Шурик почувства, че не чувства абсолютно нищо. Нито вълнение, нито жалост. И дори се поуплаши.