Читать «Искрено ваш Шурик» онлайн - страница 12

Александър Николаевич почина скоропостижно през лятото на седемнайсета година и на женските везни на радостите и горестите стрелката на Елизавета Ивановна навеки застина на най-високата точка — онези щастливи брачни години останаха с нея завинаги. Дълго време тя приемаше несгодите, бедите и лишенията, които й се стовариха след смъртта на мъжа й, като следствие от неговата липса. Дори избухналата малко след смъртта на Александър Николаевич революция за нея беше едно от неприятните последствия от тази смърт. Вероятно неслучайно той постоянно я бе подкачал за нейното простодушие и природна невинност. През целия си дълъг живот тя не загуби тези си качества.

Като човек с недоразвито чувство за хумор, който обаче се досеща за този си дефект, тя често използваше няколко постоянни шеги и закачки. Малкият Шурик току чуваше кокетната й декларация:

— Аз съм езичница. Преподавам езици.

Беше безподобен преподавател, с някаква особена методика, необикновено привлекателна за децата и изключително ефективна за възрастните. Предпочиташе да преподава на деца, макар че цял живот бе преподавала в институт и бе писала сухи и доста безинтересни учебници.

Обикновено за вкъщи съставяше групи по две-три деца, често на различна възраст, защото си спомняше колко чудесно се бе чувствала, когато сестрите учеха заедно. Именно така беше някога в дома на родителите й — от икономия наемаха един учител за всички.

Първия си урок с малки деца започваше с научаването на думичките „пикая“, „акам“ и „повръщам“ на френски, тоест онези думички, които в добрите семейства не е прието да се знаят. Още от първия ден френският език се превръщаше в подобие на таен език на посветени. Особено обединяваше учениците френският коледен спектакъл, който Елизавета Ивановна подготвяше с тях през цялата година. Като жанр този спектакъл беше по-скоро не домашен, а нелегален: властта в Русия, която вечно тормози поданиците си, през онези срединни следвоенни години изкореняваше християнството също тъй решително, както в предишните и следващите го насаждаше. Със своите коледни спектакли Елизавета Ивановна проявяваше вродената си независимост и почитта си към културните традиции.