Читать «Искрено ваш Шурик» онлайн - страница 10

4

Елизавета Ивановна беше родена в богатото търговско семейство Мукосееви, не толкова известно като фамилиите Елисееви, Филипови или Морозови, но доста преуспяващо, известно във всички южни градове на Русия.

Бащата на Елизавета Ивановна, Иван Поликарпович, търгуваше със зърно, едва ли не половината от търговията на едро в южните райони беше в неговите ръце. Елизавета Ивановна беше най-голямата от пет сестри, най-умната от всички и най-грозновата: зъбките й изпъкваха като заешки, така че устата й дори не се затваряше плътно, имаше малка брадичка, а голямо чело, изпъкнало, надвисващо над цялото й лице. Бъдещето й бе набелязано още от ранна възраст — да отглежда племенници. Такава беше съдбата на старите моми тогава. Баща й Иван Поликарпович я обичаше, съжаляваше я заради грозотата й и ценеше ума и съобразителността й.

Броят на дъщерите растеше, а наследник все нямаше, така че баща й все по-внимателно се вглеждаше в нея и макар да имаше изключително патриархални възгледи, я прати да учи в гимназия. Единствено нея от всички. Докато по-малките преуспяваха в красотата, голямата трупаше знания.

След като роди петата дъщеря и много сериозно преболедува, майката на Елизавета Ивановна престана да ражда и оттогава бащата обръщаше все по-голямо внимание на Елизавета. Когато завърши гимназия, я прати в единственото търговско училище, в което приемаха момичета, в Нижни Новгород.

Елизавета послушно отиде в новото училище, но скоро се върна вкъщи и убедително обясни на баща си, че учението там е безсмислено, не ги учат на нищо, което и един глупак не знае, а ако той наистина иска тя да му бъде добър помощник, да я прати да се изучи в Цюрих или в Хамбург, където се придобиват истински знания, и то не остарели, а отговарящи на съвременната наука и икономика.

Дуня, втората дъщеря на Иван Поликарпович, вече беше омъжена. Наташа, третата — сватосана, а и двете по-малки нямаше да се заседят дълго вкъщи: имаха добра зестра и бяха миловидни. На Дуня й дойде време и да ражда, но за голямо разочарование на баща й първата й рожба беше момиче. Ясно беше, че докато дъщерите не родят наследник, търговията трябва да разчита на здравите ръце на Елизавета. С една дума, той изпрати дъщеря си да учи в чужбина.

И тя замина за Швейцария като младоженка — от глава до пети в нови дрехи, с два лъхащи на кожа куфара, с речници и благословии.

В Цюрих се увлече по модната професия и въпреки тежките благословии изгуби вярата на предците си — леко и незабелязано, като чадър в трамвай, след като дъждът е спрял. Така, излизайки от домашния си свят, тя излезе и от семейната религия, вкоравеното като завчерашен хляб православие, в което сега не виждаше нищо освен хартиени цветя, златни обкови на икони и всеобхватно суеверие. Като много умни младежи от поколението й бързо се приобщи към друга религия, изповядваща нова троица — елементарния материализъм, теорията на еволюцията и онзи „чист“ марксизъм, който още не бе имал вземане-даване със социалните утопии. С една дума, сдоби се с прогресивни според всеобщото мнение възгледи, макар че въпреки модата от нейната младост не се забърка с никакви революционни движения.