Читать «Искрено ваш Шурик» онлайн - страница 13

В този спектакъл Шурик беше изиграл всички роли поред. Първата, на детето Христос, обикновено представяно чрез увита в старо кафяво одеяло кукла, му се падна на тримесечна възраст. В последния спектакъл, изигран половин година преди смъртта на баба му, представи стария Йосиф и за възторг на влъхви, пастири и магаренца си правеше майтапи с ролята.

Заниманията винаги се водеха в жилището на Елизавета Ивановна и Шурик, дори да нямаше особени способности, беше обречен да научи езика: макар и много голяма, стаята на „Камергерски“ беше една-единствена. Нямаше къде да се дява — и той до безкрай изслушваше едни и същи уроци от първата, втората и третата година на обучение. На седем с лекота говореше френски и вече на по-зряла възраст дори не можеше да си спомни кога е научил този език. „Noel, Noel…“ му беше по-близка от „Елхичка в леса се роди…“.

Когато тръгна на училище, баба му започна да му преподава немски, който той възприемаше като чужд за разлика от френския, и уроците вървяха от лесно по-лесно. В училище се учеше добре, след училище играеше на двора футбол, от време на време спортуваше и дори за голяма уплаха на майка си посещаваше тренировките по бокс в училище, но не проявяваше особен интерес към нищо конкретно. Почти до четиринайсетгодишна възраст любимото му вечерно занимание беше домашното четене на глас. Разбира се, четеше баба му. Тя четеше прекрасно, изразително и просто, а той, излегнат на дивана до своята уютна баба, продряма целия Гогол, Чехов и толкова любимия на Елизавета Ивановна Толстой. А после и Виктор Юго, Балзак и Флобер. Просто такъв беше вкусът на Елизавета Ивановна. Майка му също внасяше своята лепта във възпитанието му: водеше го на всички хубави спектакли и концерти, дори понякога на гастроли на чуждестранни артисти — така още като невръстно момче той гледа великия Пол Скофийлд в ролята на Хамлет, което несъмнено би забравил, ако Вера не му го напомняше от време на време. И, естествено, най-добрите новогодишни празненства в столицата — в Дома на актьора, в Общоруското театрално дружество, в Дома на киното. С една дума, имаше щастливо детство…

5

Майка му и баба му, като два ширококрили ангела, винаги бяха до него. Тези ангели не бяха безплътни и безполови, а определено женствени, така че от най-ранна възраст у Шурик се настани неосъзнатото чувство, че и самото добро е начало женско, намиращо се извън и около него, който е в центъра. Двете жени го закриляха още от раждането му, от време на време опипваха челото му — да не би да има температура? В копринените им поли криеше лицето си от неудобство или смущение, на гърдите им, меки и податливи на баба му, корави и малки на майка му, полагаше глава преди сън. Тази семейна любов не знаеше нито що е ревност, нито що е горчивина: двете жени го обичаха с всичките си душевни сили, надпреварваха се да му служат, макар и по различен начин, и не си го деляха, а, напротив, със съвместни усилия укрепяваха неговия свят, който се нуждаеше от самоутвърждаване. Искрено и задружно го хвалеха и поощряваха, гордееха се с него, радваха се на успехите му. Той им отговаряше с абсолютна взаимност, а те никога не поставяха пред него безсмисления въпрос, коя обича повече.