Читать «Искрено ваш Шурик» онлайн - страница 14

Сянката на безбащието, от която и двете се бяха страхували някога, изобщо не се появи. Когато той се научи да казва „мама“ и „баба“, му показаха снимка, от която покойният Левандовски му пращаше неопределена усмивка, и му казаха: „Татко“. До седмата му година това напълно го удовлетворяваше и едва в училище той забеляза известна липса в семейството. Попита „Къде е?“ и получи правдив отговор: „Загина“. Беше известно, че баща му е бил пианист, и Шурик свикна да смята, че старото пиано вкъщи е истинското свидетелство за някогашното бащино присъствие.

Ако за хармоничното развитие на едно дете наистина са необходими две възпитателни сили, мъжка и женска, вероятно Елизавета Ивановна с твърдия си характер и вътрешно спокойствие му осигури това равновесие освен пианото.

Като се любуваха на своето едро и стройно момче, двете жени с интерес очакваха времето, когато в живота му ще се появи третата — и най-важната. Кой знае защо, двете бяха настроени да смятат, че момчето им ще се ожени рано, семейството ще се увеличи, ще даде нови филизи. С тревожно любопитство се вглеждаха в съученичките на Шурик, които танцуваха нервния и безполов танц туист на рождения му ден, и гадаеха: дали не е тази…

В класа му момичетата бяха много повече от момчетата. Шурик се радваше на успех и на рождения си ден, шести септември, покани едва ли не целия клас. След лятната ваканция всички искаха да се видят. Освен това започваше последната учебна година.

Мургавите от слънцето момичета чуруликаха, смееха се прекалено високо и пищяха, а момчетата не толкова танцуваха, колкото пушеха на балкона. От време на време Елизавета Ивановна или Вера Александровна влизаха странишком в голямата стая, всъщност в бабината, внасяха поредното блюдо и впиваха крадливи погледи в момичетата. После в кухнята незабавно споделяха впечатленията си. И двете стигнаха до общото мнение, че момичетата са чудовищно невъзпитани.

— Издават звуци, сякаш са на опашка за билети на гарата, макар че ми се виждат интелигентни момичета — въздъхна Елизавета Ивановна. После помълча, размърда връхчетата на сбръчканите си пръсти и сякаш неохотно призна: — Но все пак колко са прелестни… симпатични…

— Стига, маминко, сторило ти се е. Те са ужасно вулгарни. Не знам какво симпатично си намерила — възрази дори леко разпалено Вера.

— Онази беличката, със синята рокля е много приятна, май се казва Таня Иванова. Мисля, че и източната красавица с персийските вежди, слабичката, е прелестна…