Читать «Искрено ваш Шурик» онлайн - страница 11

След като учи една година в Цюрих, Елизавета Ивановна не се прибра за ваканцията, а, напротив, тръгна да пътува из Франция. Пътешествието й бе кратко: Париж толкова я очарова, че не стигна дори до Лазурния бряг. Писа на баща си, че няма да се върне в Цюрих, а ще остане в Париж да учи френски език и литература. Баща й се разгневи, но немного. По това време той вече се бе сдобил с дългоочаквания внук, така че дълбоко в душата си прие „Лизкиния каприз“ като доказателство за женската непълноценност и се увери, че напразно е направил изключение за най-голямата си дъщеря.

„Не, жената не става мъж само защото не е хубавица“ — реши той. Плю и й каза да се връща. Прекрати издръжката й. Но Елизавета Ивановна не бързаше да се връща. Учеше и работеше. Колкото и да е странно, работеше в счетоводния отдел на малка банка. Онова, на което я бяха научили в Швейцария, се оказа доста полезно.

Елизавета Ивановна се върна в Русия чак след три години, в края на деветдесет и осма, с твърдото намерение да започне отделен от семейството й трудов живот. По това време вече беше напълно еманципирана европейка, дори пушеше, но тъй като не беше натрупала френска женственост, а инак беше добре възпитана, еманципираността й не биеше на очи. Искаше да преподава френска литература, но не я взеха на държавна служба, а тя пък не пожела да стане гувернантка. Известно време търси подходяща работа и след като изпита пълно разочарование, прие едно неочаквано предложение: съпругът на нейна приятелка от гимназията я назначи в статистическия отдел на Министерството на транспорта.

Бяха години, когато завършваше прехвърлянето на частните железници към държавата, и Александър Николаевич Корн осъществяваше този дългогодишен проект от държавна важност. Случи се Елизавета Ивановна да му стане подчинена, на най-скромната длъжност — статистик. Съставените от нея документи стигаха по служебната стълбица до неговото бюро и само след половин година той започна да възлага най-сложните въпроси, свързани с експлоатационните разходи за верста превози, изключително на Елизавета Ивановна. Никой освен нея не можеше да се оправя в пудоверстите и рублите.

Старият Мукосеев не беше се излъгал в дъщеря си — нейните делови качества наистина се оказаха превъзходни. Александър Николаевич, солиден четирийсет и пет годишен вдовец, с все по-нарастваща симпатия и уважение наблюдаваше своята доброжелателна и симпатична колежка и на третата година от запознанството им й направи предложение. На това трябва да се постави възклицателен знак. Нито една от хубавичките й сестри не би могла и да мечтае за такъв брак. След като се омъжи за Александър Николаевич, тя напълно заряза разните философии от младостта си, завърши Педагогическия институт и започна успешно да се занимава с педагогика. През тези години не че се разочарова от идеалите на младостта си, но те започнаха да изглеждат не съвсем прилични и от предишните времена й останаха не висшите принципи, а битовите правила: да се трудиш, като вършиш работата си добросъвестно и безкористно, да не си позволяваш лоши постъпки, като определяш доброто и злото изключително според указанията на собствената си съвест, и да бъдеш справедлива към околните. За нея последното означаваше, че в постъпките си трябва не само да се ръководи от своите собствени интереси, а и да взема под внимание интересите на другите хора. Всичко това щеше да бъде непоносимо скучно, ако не съдържаше живеца на нейната искреност и естественост. Дъщерите на Александър Николаевич я обикнаха, отношенията им бяха непресторено добри. Те обожаваха природената си сестричка Верочка.