Читать «Изхвърлени в морето» онлайн - страница 6

— Още едно, ако обичате — обърна се Естел към момчето на бара и му подаде празната си чаша, после заговори на Мастърс. — Чувала съм за титан, но нямам представа за какво се използва.

— Когато се обработва както трябва в чиста форма, титанът става по-здрав и по-лек от стоманата и поради това си качество се търси много от производителите на реактивни самолетни двигатели. Той също така се използва широко в производството на бои, изкуствена коприна и пластмасови изделия. Предполагам, че дори и във вашата козметика ще се открият следи от него.

Готвачът, анемичен на вид азиатец с искрящо бяла престилка, надникна през една странична врата и кимна на Ли, който на свой ред чукна по стъклена чаша с дълга лъжица.

— Вечерята е готова за сервиране — обяви той с твърдо английско произношение и се усмихна, откривайки дупката от липсващия си преден зъб.

Яденето беше толкова превъзходно, че Естел си обеща никога да не го забрави. Нищо повече от това да бъде заобиколена от шестима внимателни мъже в красиви униформи не можеше да иска женската й суета за една вечер.

След кафето капитан Мастърс се извини и се упъти към мостика. Един по един и другите офицери се оттеглиха, за да поемат задълженията си, а Естел направи една разходка по палубата с инженера. Той я забавляваше с приказки за морски суеверия, за неземни чудовища и със смешни пикантни клюки за екипажа, които я разсмиваха.

Най-накрая двамата стигнаха до кабината й и той отново й целуна галантно ръка. После я покани да закусят заедно на другата сутрин и тя прие.

Естел влезе в тясната каюта, заключи вратата и запали лампата. След това спусна плътно пердето на единствения прозорец, извади куфара изпод леглото и го отвори.

Горната преграда съдържаше гримовете и небрежно нахвърляното й бельо и тя я извади. Под нея се намираха грижливо сгънатите й блузи и поли. Извади и тях и ги остави настрана, за да изправи по-късно гънките им на парата от душа. Пъхна внимателно пиличка за нокти покрай ръба на фалшивото дъно на куфара и го повдигна. После седна и въздъхна с облекчение. Парите си бяха там, подредени и стегнати с бандеролите на Банката на федералния резерв. Тя почти нищо не бе изхарчила от тях.

Естел стана и изхлузи роклята си през глава — най-дръзко под нея не носеше нищо — хвърли се на леглото и сгъна ръце под главата си.

Затвори очи и опита да си представи изумените лица на контрольорите й, когато са открили, че парите и благонадеждната малка Арта Касилайо са изчезнали по едно и също време. Беше ги изиграла всички!

Тя изпита странна, почти сексуална възбуда при мисълта, че ФБР ще я включи в списъка си на най-търсените престъпници. Следователите ще разпитват всички нейни приятели и съседи, ще претърсят всичките й любими места, които е посещавала, ще проверят хиляда и една банки за неочаквано големи влогове от последователно номерирани банкноти — но ще ударят на камък. Арта, наричана още Естел, нямаше да е там, където очакваха да бъде.

Тя отвори очи и огледа познатите й вече стени на кабината. Но странно, стаята започна да се отдалечава от нея. Предметите ту изпъкваха ясно, ту се замъгляваха и губеха очертания. Пикочният й мехур й даваше сигнал да отиде в тоалетната, но тялото й отказваше да се подчини на всякаква команда за размърдване. Като че ли всеки неин мускул се бе вледенил. В този момент вратата се отвори и Ли, сервитьорът, влезе с още един азиатски моряк.