Читать «Изхвърлени в морето» онлайн - страница 7
Клайв Къслър
Ли не се усмихваше.
Как е възможно такова нещо, помисли си тя. Сервитьорът няма право да нахлува в кабината й, докато се е уединила и лежи гола в леглото. Сигурно сънува някакъв налудничав сън, породен от обилното ядене и пиене, някакъв кошмар, подклаждан от пожара в стомаха й поради лошо храносмилане. Ли я пренесе внимателно през вратата и по коридора я изнесе на палубата.
Там видя неколцина корейски моряка, чиито кръгли лица бяха ярко осветени от високите прожектори. Те повдигаха обемисти денкове и ги пускаха зад бордовата ограда. Изведнъж един от денковете се вторачи в нея. Това беше пепелявото лице на младия четвърти офицер, с очи, разширени от изумление и ужас. После и той изчезна зад борда.
Ли се беше навел над нея и правеше нещо с краката й. Тя не чувстваше нищо, само някаква летаргична скованост. Оказа се, че кореецът увива около глезените й ръждясала верига.
Защо ли го правеше, запита се тя със замъглено съзнание. Продължи да го гледа безразлично и когато той я повдигна. После я пусна и тя полетя в мрака.
Почувства силен удар, който изкара дъха й от дробовете. Над нея се затвори вълна от нещо студено и гъвкаво. Безмилостно налягане обгърна тялото й и я повлече надолу, притискайки вътрешностите й като в гигантско менгеме.
Тъпанчетата й се спукаха и в същия този миг на неописуема болка съзнанието й се избистри напълно и тя разбра, че не сънува. Отвори уста, за да нададе истеричен вик.
Не излезе никакъв звук. Малко след това увеличаващата се плътност на водата смаза гръдния й кош. Безжизненото й тяло се понесе надолу към разтворените обятия на бездната, дълбока три хиляди метра.
Първа част
„Пайлъттаун“
1.
Черни облаци се носеха заплашително над морето откъм остров Коудиак и превръщаха наситения синьо-зелен цвят на повърхността в оловносив. Оранжевото зарево на слънцето угасна като духната свещ. За разлика от повечето бури, които нахлуваха от залива Аляска и пораждаха ветрове със скорост от осемдесет до сто и шейсет километра в час, тази донесе умерен бриз. Заваля дъжд, отначало слаб, после се превърна в порой, който зашиба морето до бяла пяна.
Застанал на крилото на капитанския мостик на катера на бреговата охрана „Катауаба“, лейтенант командир Еймос Доувър се взираше през бинокъла, напрягайки се да проникне с поглед през проливния дъжд. Имаше чувството, че гледа в блещукаща театрална завеса. Видимостта бе намаляла до четиристотин метра. Усещаше дъжда по лицето си студен и още по-студен, когато се процеждаше през високо вдигнатата яка на шубата му и капеше във врата му. Накрая той изплю подгизналата цигара през борда и влезе в сухата и топла кабина на щурвала.
