Читать «Изхвърлени в морето» онлайн - страница 5

— Благодаря ви — тихо рече тя.

Той я погледна леко изненадан.

— За какво ми благодарите?

— За вашата загриженост. — Тя леко стисна ръката му. — От доста време насам никой не е бил загрижен за мен.

Той кимна и намигна.

— Ами капитаните са за това. — После се обърна към останалите офицери. — Господа, разрешете ми да ви представя госпожица Естел Уолас, която ще ни удостои с любезното си присъствие до пристанището в Окланд.

Офицерите й се представиха. Стана й забавно, че повечето от мъжете бяха „номерирани“ — първи офицер, втори офицер… дори имаше и четвърти. Всички се ръкуваха с нея така, сякаш ръката й беше от фин порцелан, всички освен инженера — нисък, широкоплещест човек, със славянско произношение. Той се наведе сковано и целуна върховете на пръстите й.

Първият офицер й посочи с ръка сервитьора, който стоеше зад малък махагонов барплот.

— Какво ще пийнете, госпожице Уолас?

— Възможно ли е да бъде дайкири? Пие ми се нещо сладко.

— Готово — отвърна първият офицер. — „Сан Марино“ може и да не е луксозен пътнически лайнер, но ние поддържаме най-добрия бар за коктейли в този район на Тихия океан.

— Бъди по-откровен — добродушно го смъмри капитанът. — Пропусна да споменеш, че ние вероятно сме единственият кораб на тази географска ширина.

— Това е подробност — сви рамене първият офицер. — Ли, направи едно от твоите прословути дайкирита за младата дама.

Естел наблюдаваше с интерес как момчето сръчно изстиска лимон и добави останалите съставки. Вършеше всичко с елегантни жестове. Пенестото питие беше много вкусно и тя едва удържа желанието си да го изпие наведнъж.

— Ли — каза Естел, — вие сте истинско чудо.

— Така е — вметна Мастърс. — Извадихме късмет, че го наехме.

Естел отново отпи глътка.

— Както виждам, имате доста азиатци в екипажа.

— Нови попълнения — поясни Мастърс. — Десет души от екипажа напуснаха кораба, след като влязохме в док в Сан Франциско. За щастие Ли и още девет негови приятели корейци дойдоха от морската трудова борса малко преди да отплаваме.

— Адски тъмна работа, ако питате мен — изсумтя вторият офицер.

Мастърс сви рамене.

— Членове на екипажа напускат кораби в пристанищата, откакто човек от кроманьонската раса е построил първия сал. Няма нищо странно в това.

Вторият офицер поклати глава, изпълнен със съмнения.

— Да са един, двама, разбирам, ама десет…! „Сан Марино“ е солиден кораб, а и капитанът му е опитен шкипер. Не виждам причина за масово бягство.

— Изискванията на морето — въздъхна Мастърс. — Корейците са чисти, трудолюбиви моряци. Не бих ги заменил и за половината товар в трюмовете си.

— Доста висока цена — смънка инженерът.

— Много ли ще е неуместно — смело се намеси Естел, — ако попитам какъв товар превозвате?

— Съвсем не — с готовност отвърна много младият четвърти офицер. — В Сан Франциско нашите трюмове бяха натоварени с…

— Титанови блокове — прекъсна го капитан Мастърс.

— На стойност осем милиона долара — допълни първият офицер, поглеждайки строго четвъртия офицер.