Читать «Изхвърлени в морето» онлайн - страница 257

— Ето че ми напомни за един стар гангстерски филм, който гледах в детството си — каза Оутс с леден тон. — Заглавието много ти приляга.

— О, така ли? Кой е този филм?

— „Малкият Цезар“.

Усмивката на Моран доби злобен израз.

— Носите ли си молбата за оставка?

Оутс извади плик от вътрешния джоб на сакото си.

— Вътре е.

— Задръжте си я! — рече презрително Моран. — Няма да ви доставя удоволствието да напуснете с лек благодарствен поклон. Десет минути след като положа клетвата, ще дам пресконференция. Освен че ще уверя нацията за гладкото осъществяване на приемствеността, смятам да разглася, че вие и останалите от Кабинета на президента планирате заговор за установяване на диктатура и че първата ми заповед като президент на Съединените щати ще бъде за уволнението на цялата тази гнила групичка.

— Не сме и очаквали нещо друго. Честността никога не е била отличителна черта на характера ти.

— Няма никакъв заговор и вие знаете това — кипна Симънс. — Президентът стана жертва на съветски комплот, имащ за цел да упражнява власт над Белия дом.

— Не ме интересува — отвърна нахално Моран. — Докато истината излезе наяве, прословутата ви репутация ще бъде опетнена. Никога повече няма да работите във Вашингтон.

Преди Оутс и Симънс да кажат нещо, един помощник на Моран се приближи до него и му зашепна в ухото, после застана в средата на залата и вдигна ръка, за да въдвори тишина.

— Дами и господа — заговори той, — току-що ми съобщиха, че Сенатът е гласувал за обвинението с необходимото две трети мнозинство. Нашият обсаден президент вече е свален от длъжност, овакантено е и вицепрезидентското място. Дойде време да внесем ред в Белия дом и да започнем отново.

Като по даден знак председателят на Върховния съд Нелсън О’Брайън стана от мястото си, приглади черната си роба и се изкашля. Всички се струпаха около Моран, когато секретарят му подаде Библия, която събуди подозрението, че си я носеше от къщи.

В този момент в залата влязоха Сам Емет и Дан Фосет и спряха на вратата. После забелязаха Оутс и Симънс и тръгнаха към тях.

— Нещо ново? — попита разтревожен Оутс.

— Нищо. Генерал Меткалф се разпореди за информационно затъмнение. Не успях да се свържа с него в Пентагона, за да разбера защо.

— Значи всичко е свършено.

Разговорът им прекъсна, тъй като всички се обърнаха едновременно, когато Моран сложи лявата си ръка върху Библията и вдигна дясната си, за да положи клетва за встъпване в длъжност като президент.

— Повтаряйте след мен. — Гласът на председателя на Върховния съд О’Брайън звучеше като монотонно биене на барабан. — Аз, Алън Робърт Моран, се заклевам най-тържествено… че ще изпълнявам честно задълженията си на президент на Съединените щати… — продължи напевно О’Брайън.

Изведнъж залата зад гърба на Оутс притихна. Суфлирането на клетвата от страна на О’Брайън не бе поето от Моран. Изненадан, Оутс се обърна и погледна присъстващите. Всички погледи, изпълнени с почуда, бяха приковани към вратата, откъдето влезе вицепрезидентът Винсент Марголин, воден от Оскар Лукас, а от двете му страни вървяха генерал Меткалф и адмирал Сандекър.