Читать «Изхвърлени в морето» онлайн - страница 259

Очите й се разшириха и със светкавичен рефлекс тя вдигна крак, за да изрита Касио в слабините. Касио обаче предположи намерението й и се изви леко, поемайки удара с бедрото си. Тогава тя мигом зае стойка от класическо джудо и обсипа главата му с няколко коси удара.

По ствола на дъб да удряше, повече поражения щеше да му нанесе. Касио отби атаката й, приклекна и отскочи отново като пружина. Тя се изви наляво с поразяващо изящество на котка, но се блъсна в рамото му и изгуби равновесие. Тогава Касио се изправи и разби защитата й със свирепо ляво кроше, което едва не й откъсна главата. Краката й се отлепиха от пода и тя полетя към една ваза на династията Сунг, висока метър и петдесет, и я направи на сол.

— Явно, че те бива да се оправяш с жените — отбеляза нехайно Пит.

— Пак сме късметлии, че все още останаха няколко неща, които правим по-добре от тях.

Касио се упъти към един голям портал с издълбани върху него дракони и тихо го отвори. Мин Корио седеше подпряна с възглавници в огромното си легло и преглеждаше куп финансови протоколи. Двамата мъже останаха за миг безмълвни и неподвижни, изчаквайки я да вдигне поглед и да забележи неканените си гости. Тя изглеждаше толкова трогателна, толкова крехка, че всеки друг натрапник би се разколебал в намеренията си. Но не и Пит и Касио.

Най-сетне тя повдигна очилата си за четене и ги погледна без сянка от безпокойство или страх. Очите й бяха изпълнени с неприкрито любопитство.

— Кои сте вие? — попита Мин Корио спокойно.

— Казвам се Сал Касио, частен следовател.

— А другият?

Пит излезе от сумрака и застана под светлината на лампите над леглото.

— Предполагам, че ме познавате.

В гласа й се долови лека изненада, но нищо повече.

— Господин Дърк Пит.

— Да.

— Защо сте дошли?

— Вие сте един гаден търтей, който изсмуква живота от несметен брой невинни хора, за да укрепва порочната си империя. Вие сте отговорна за смъртта на моя близка приятелка, както и за смъртта на дъщерята на Сал. Опитахте се да убиете и мен и ме питате защо съм тук.

— Грешите, господин Пит. Не съм извършила никакви такива престъпления. Ръцете ми са чисти.

— Игра на думи. Вие живеете в своя музей на азиатски артефакти, скрита от външния свят, а внукът ви върши мръсната работа вместо вас.

— Казвате, че аз съм причината за смъртта на ваша приятелка?

— Тя умря от нервнопаралитичното вещество, което вие сте откраднали от правителството и сте го оставили в „Пайлъттаун“.

— Съжалявам за загубата ви — каза любезно тя; в учтивия й и съчувствен тон нямаше и следа от ирония. — А вие, господин Касио, защо смятате, че аз съм виновна за смъртта на дъщеря ви?

— Тя е била убита заедно с целия екипаж на същия този кораб, само че тогава той се е наричал „Сан Марино“.

— Да, спомням си — рече Мин Корио, изоставяйки всякакви преструвки. — Момичето с откраднатите пари.