Читать «Изхвърлени в морето» онлайн - страница 255

Ли Тонг вдигна цевта на карабината си и натисна спусъка.

Пит беше по-бърз, но Джордино бе изразходвал и последният пълнител и ударникът на револвера попадна в празен барабан. Той се стегна, очаквайки удара на куршума.

Но такъв не последва.

Ли Тонг бе забравил да сложи нова пачка, след като бе изстрелял и последния си патрон в падналия във водата Пит. Той свали карабината си и разтегна устни в загадъчна усмивка.

— Явно, че сме в безизходица, господин Пит.

— Само временно — отвърна Пит, запъвайки отново петлето, без да сваля насочения към азиатеца револвер. — Моите хора ще дойдат всеки момент.

Ли Тонг въздъхна и се отпусна.

— В такъв случай не ми остава нищо повече от това, да се предам и да чакам да бъда арестуван.

— Няма да стигнете до съд.

— Това не го решавате вие. Освен това едва ли сте в състояние да…

Изведнъж той подхвърли карабината нагоре, хвана я за цевта и замахна с нея като с тояга. Прикладът й застрашително описа дъга надолу, когато Пит натисна спусъка и уцели врата на Ли Тонг с цевта, заредена със сачми. Карабината застина за миг във въздуха, после се изхлузи от ръката му, когато азиатецът се запрепъва заднешком, блъсна се в стената и се строполи тежко на пода.

Пит го остави да лежи там и махна капака на пашкула, в който лежеше Лорън, после внимателно я взе на ръце и я понесе към отворената врата на асансьора. Той провери автоматичния изключвател и видя, че е на включено положение, но когато натисна копчето за нагоре, асансьорът не помръдна.

Той не можеше да знае, че генераторите, подаващи ток към шлепа, бяха свършили горивото си и не работеха — бяха останали само батериите за аварийно захранване на горното осветление. Пит разрови чекмеджетата на един шкаф и намери въже, което върза под мишниците на Лорън, после се промъкна през отвора в тавана на асансьора и се качи по аварийната стълба на шахтата на горната палуба на шлепа.

Бавно и внимателно издърпа с въжето тялото на Лорън и го положи на ръждясалата палуба. Изправи се, да си поеме дъх и се огледа наоколо. „Стоунуол Джексън“ все още гореше с буйни пламъци, но мъжете гасяха огъня с пожарогасителите на влекача. На около две мили на запад бял катер на бреговата охрана пореше леките вълни, приближавайки се към тях, а на юг мерна върха на тръбата на ядрена подводница.

С част от въжето Пит върза Лорън за един кнехт, за да не се търкулне в морето, и се върна отново долу. Когато влезе в изолационното помещение, видя, че Ли Тонг го нямаше там. Следи от кръв водеха по коридора към един отворен люк на складовата палуба долу. Той сметна за ненужно да си губи времето с умиращ убиец и се върна да спасява вицепрезидента.

Едва направил две крачки и мощен взрив го повдигна и отхвърли по корем на пет метра встрани. Ударът от падането изкара дъха от дробовете му, а бученето в ушите му попречи да чуе как водата нахлу през зейналата дупка в корпуса на шлепа.

Пит се надигна тежко на четири крака и опита да се ориентира. После, след като мъглата пред очите му се разсея, той бавно схвана какво се бе случило и какво предстоеше. Преди да умре, Ли Тонг бе възпламенил експлозив и водата вече пълнеше пода на коридора.