Читать «Изхвърлени в морето» онлайн - страница 249

— Хората ви заеха ли позиции, майоре?

— Оръжията им са заредени, стомасите им са пълни с бира „Дикси“ и всички горят от желание да се бият — отвърна Ларош.

— Какъв вид оръжие имат?

— Петдесет и осем калибрени мускети „Спрингфилд“, които много от бунтовниците използваха по време на войната. Изхвърлят сачми на петстотин метра.

— С каква бързина могат да стрелят?

— Повечето от моите момчета стигат до три изстрела в минута, а някои и до четири. Но аз съм сложил най-добрите стрелци на барикадата, за да имат време другите да зареждат.

— Ами оръдията? Годни ли са за стрелба?

— И още как! Могат да повалят дърво с консерва с цимент от разстояние осемстотин метра.

— Консерва с цимент ли?

— Ами по-евтино излиза от истинското гюле.

Пит прие обяснението и се усмихна.

— Успех, майоре! Кажете на хората си да държат главите си наведени. Зареждането на дулата отнема повече време от зареждането на картечниците.

— Мисля, че те знаят как да се пазят — рече Ларош. — Кога искате да открием огън?

— Оставям на вас да прецените.

— Извинете, майоре — намеси се Джордино. — Случайно някой от хората ви да носи допълнително оръжие?

Ларош откопча кожения кобур на колана си и подаде на Джордино голям пистолет.

— Револвер „Льо Мат“ — поясни той. — Изстрелва девет четирийсет и два калибрени патрона през нарезна цев. Но както виждате, отдолу има голяма гладка цев, която е заредена със сачми. Пазете го. Прадядо ми го е носил от Бул Рън до Апоматокс.

Джордино се трогна искрено от жеста.

— Не искам да ви оставям невъоръжен.

Ларош извади сабята си от ножницата.

— Това ще ми е напълно достатъчно. Е, време е да се връщам при хората си.

След като огромният добродушен майор излезе от лоцманската кабина, Пит се наведе и отвори калъфа за цигулка, извади томпсъна и пъхна в него пълен магазин. Притисна с ръка едната страна на гръдния си кош и внимателно се изправи, стискайки устни от болка.

— Ще бъдете ли защитен тук? — попита той Белчърън.

— Не се грижете за мен — отвърна капитанът и посочи с брадичка към тумбеста чугунена печка. — Ще си имам броня, когато започнат фойерверките.

— Слава богу за това! — възкликна Меткалф.

— За кое? — попита Сандекър.

Меткалф му подаде лист хартия.

— Отговор от Британското адмиралтейство в Лондон. Единственият „Патфайндър“ във Военноморските сили на Великобритания е ракетен унищожител. Нямат океанографски кораб с такова име, нито друг плавателен съд в района на залива. — Той хвърли благодарствен поглед към Сандекър. — Беше чудесен ход от твоя страна, Джим.

— Извадихме малко късмет в крайна сметка.

— Сега ония клетници на парахода имат нужда от късмет.

— Можем ли да направим още нещо? Нещо, което сме пропуснали?

Меткалф поклати глава.

— Оттук нищо. Катерът на бреговата охрана е на петнайсет минути от тях, а недалеч зад него е ядрената подводница.

— Те няма да пристигнат навреме.

— Може би хората на парахода ще съумеят по някакъв начин да задържат влекача, докато… — Меткалф не довърши мисълта си.

— Клейтън, нали наистина не вярваш на чудеса?

— Не, не вярвам.

74.

Вихрушка от картечен огън връхлетя „Стоунуол Джексън“, когато екипажът на Ли Тонг започна да стреля от разстояние триста метра. С глух шум и свистене куршумите разцепваха блестящото бяло дърво, позлатените дърворезби на бордовите парапети и кабините на палубата, издрънчаваха и рикошираха в бронзовата камбана на парахода. Огромният неостъклен прозорец на лоцманската кабина се пръсна на малки сребристи парчета. Вътре капитан Белчърън бе улучен от куршум, който бръсна темето му и обагри бялата му коса в червено. Зрението му се замъгли и раздвои, но той продължи да държи ръчките на огромния щурвал с яростна решителност, докато изкашляше тютюнева слюнка през счупения прозорец.