Читать «Изхвърлени в морето» онлайн - страница 251

Сандекър и Меткалф също наблюдаваха обстановката.

Те седяха в плен на безнадеждното, неустоимо величие на гледката. Направи се опит да бъде установена връзка с парахода, но отговор не се получи. Капитан Белчърън нямаше време за това, а и старият речен плъх не смяташе, че има нещо, което си заслужаваше да предаде.

Меткалф се обади на лейтенант Грант.

— Кръжи по-ниско — нареди му той.

Грант потвърди и извърши няколко остри наклона над плавателните съдове. Всички подробности на влекача се виждаха съвсем ясно. Пилотите успяха да преброят близо трийсет мъже, които стреляха над водата. Параходът обаче бе обгърнат от дим, бълващ от комините и от огромни облаци отработена пара, излизаща от кърмовите „спасителни тръби“ на лоцманската кабина.

— Ще стане на парчета, когато ги нападне — рече Сандекър.

— Славно, но безсмислено — измърмори Меткалф.

— Признай им заслугата. Те правят повече, отколкото ние.

Меткалф бавно кимна.

— Да, не бива да ги лишаваме от нея.

Сандекър стана от креслото и посочи с ръка.

— Я виж там, от онази страна на парахода, където вятърът издуха дима.

— Какво да видя?

— Това не са ли две оръдия?

Меткалф се вгледа внимателно.

— Боже мой! Прав си. Приличат на стари паметници в градски парк.

На двеста метра от влекача Ларош вдигна сабята си и извика:

— Батареи първа и втора, насочете и заредете оръдията!

— Първа батарея заредена и насочена — провикна се един мъж със старомодни очила в телени рамки.

— Втора батарея е в готовност, майоре.

— Тогава, огън!

Въженцата бяха дръпнати и дулата на двата старинни топа изхвърлиха зарядите си от сачмен картеч с оглушителен трясък. На практика първият изстрел проби странично влекача, стовари се в камбуза и смаза печките. Вторият се извиси високо и падна в лоцманската кабина, отнасяйки главата на капитан Пуджон и кормилото. Зашеметени от неочаквания артилерийски огън, хората на Ли Тонг разредиха за миг стрелбата, после бързо се окопитиха и откриха огън със засилена ярост, целейки се в тесните процепи между балите, откъдето се подаваха дулата на оръдията.

Сега гладкоцевките излязоха на преден план, а артилеристите бързо почистиха оръдията си и отново ги заредиха. Над главите и раменете им свистяха куршуми и един от мъжете бе улучен във врата. Но след по-малко от минута старите „наполеоновки“ бяха готови за нови атаки.

— Целете се във въжетата! — извика Пит. — Отделете шлепа!

Ларош кимна и препредаде заповедите на Пит. Оръдията бяха задействани и следващият залп помете носа на влекача и хвърли във въздуха навито въже и верига, но здравото скачване към шлепа остана непокътнато.

Хладнокръвно, и дори с презрение към светкавичното, унищожително нападение, на което бе подложен „Стоунуол Джексън“, мнимите войници се прицелиха точно с малокалибрените пушки и зачакаха командата за стрелба.

По-малко от двеста метра деляха плавателните съдове, когато Ларош отново вдигна сабя.

— Огнева редица, прицели се! Хайде, момчета, разкатайте им фамилията! Огън!

Предната част на парахода избухна в страхотен взрив от стрелба и дим. Влекачът бе фланкиран с привидно плътна стена от малокалибрени патрони. Резултатът беше опустошителен. Стъкла се посипаха от всеки отвор и прозорец, отлющена боя хвърчеше от преградните стени, падаха тела и обливаха палубите с кръв.