Читать «Изхвърлени в морето» онлайн - страница 250

Мъжът, който свиреше на калиопа, защитен от гора от месингови тръби, подхвана „Тексаска жълта роза“, която на места започна да звучи фалшиво, когато в парните му свирки изведнъж се появиха дупки.

Майор Ларош и полкът му, заедно с Пит и Джордино бяха приклекнали ниско на главната палуба. Балите с памук осигуряваха здрава защита и нито един куршум не проникна през тях. Откритото помещение за котлите зад главното стълбище обаче пострада лошо. Куршуми улучиха двама от огнярите на Макджийн и пробиха горните тръби; от тях на горещи струи започна да излиза пара. Макджийн свали шапката си от манометъра — стрелката му се бе заковала на червената черта. Той изпусна дълбока въздишка. Чудно, как така нищо не е гръмнало, помисли си той. Нитовете на котлите се бяха натегнали до краен предел. Мъжът бързо започна да върти предпазните вентили, за да изпусне огромното налягане, преди да настъпи очакваното сблъскване.

Перките на колелата на „Стоунуол Джексън“ продължаваха да го движат с двайсет мили в час. Ако трябваше да загине, той нямаше да свърши като предишните му събратя — да гние в някое блатисто речно разклонение или да бъде насечен за дъсчен пристан. Не, той щеше да се превърне в легенда и да завърши живота си по изискан начин във водата.

Отблъсквайки вълните, които се удряха в носа му, и устоявайки на застрашителния порой от олово, който раздираше леката надстройка, той напредваше непоколебимо.

Ли Тонг наблюдаваше със злобно любопитство как корабът напредва неотстъпчиво. Беше застанал до един отворен люк на шлепа и го обстрелваше с градушка от куршуми, надявайки се да улучи някоя важна част, за да забави хода му. Но все едно че стреляше с въздушна пушка в разярен слон.

Той остави настрана карабината и вдигна бинокъла пред очите си. Зад барикадата от бали с памук не се виждаше никой от екипажа. Дори надупчената като решето лоцманска кабина изглеждаше празна. Златните букви на разбитата табела с името се виждаха, но той успя да разчете само думата „ДЖЕКСЪН“.

Плоският нос бе насочен под прав ъгъл на левия борд на влекача. Това е глупава, безполезна дързост, заключи той в себе си, печелене на време, нищо повече. Независимо от превъзхождащия го размер, не можеше да се очаква, че параходът с колела ще повреди стоманения корпус на влекача.

Той взе отново карабината, сложи нова пачка с патрони и съсредоточи стрелбата си в лоцманската кабина, с цел да повреди кормилото.