Читать «Изгорени мостове» онлайн - страница 39

— Имам обичая да я дразня така, защото тя постоянно разказва колко е изключителен. И аз имам дъщеря, Беки, но не се опитвам да кажа, че е най-умна, най-красива и най-талантлива. А Бев говори за Торин така, като че ли никой не е имал дете преди нея — това е всичко — той сви рамене и се усмихна заговорнически. — Нищо повече от това.

— Явно все пак е достатъчно съобразителен, щом съобщи веднага за изчезването й — Пола се озърна в стаята. — И така, доколкото ви е известно, Бев е нямала никакви планове за снощи вечерта?

— На мен ми каза, че ще мине само покрай „Фрешко“ и се прибира.

— А би ли ви казала, ако е имала други планове?

Той отново сви рамене.

— Понякога споделяше, че отива на кино, на футболен мач с Торин или нещо подобно. Или пък ако по телевизията предстоеше някакво предаване, което тя очакваше с нетърпение. Но не може да се каже, че е имала навика да ми казва какви са й плановете и какво ще прави. Ако трябва да бъда съвсем откровен, тук постоянно се работи на пълни обороти. Трябва да сме напълно съсредоточени. Не е като на конвейер във фабрика, където винаги можеш да си бъбриш за какво ли не с колегите, докато работите. Тук, ако оплескаме нещо, болните стават още по-болни. А може и да умрат. Така че рядко отделяме време за празни приказки.

— Знаете ли дали има приятел?

— Ако е така, никой от нас не е знаел нищо за това. Вижте, вие живеете с доктор Блесинг. Би трябвало да знаете, че болниците са фабрика за производство на клюки. А това място тук е централата, откъдето се разпространяват.

— Доколкото разбрах от думите ви, нямате време за празни приказки? — закачливият тон и съучастническата усмивка отнеха остротата на думите й.

— Не и когато изпълняваме рецепти. Но на гишето, когато идват да оставят рецепти или да получат готово лекарство — именно там се предава и получава информацията. А пък аз не съм чувал и дума, че Бев излиза с някого. След развода се виждаше известно време с двама мъже, но и в двата случая имаше чувството, че отношенията им нямат бъдеще и ги прекрати. Сега, вече от две години, тя е сама — поне доколкото на нас тук ни е известно.

Внезапно Пола бе обзета от чувството, че той отрича прекалено настоятелно да знае каквото и да било.

— А вие? Нали сте отишли да пийнете по нещо с Боб, портиера? Видяхте ли се с Бев след това?

Дан внезапно прояви силен интерес към съдържанието на рафтовете до него.

— Всъщност в крайна сметка се отказах. Нямах настроение. Отбих се за едно питие сам на път към вкъщи.

— Помните ли къде?

— В „Бърти“.

— Искате да кажете в „Принц Албърт“? — Пола познаваше заведението. Беше оживена, просторна кръчма в единия край на градския център, винаги пълна заради евтината бира.

Той кимна.

— Именно.

— Не може да се каже, че е най-подходящото място да изпиеш на спокойствие едно питие.

Той направи гримаса.

— Там никой не ти досажда, прекалено натъпкано е, за да могат посетителите да се опитват да завързват разговор. Обичам да съм сам сред много хора.

„Освен това не може да се очаква, че някой ще си спомни там ли си бил или не“. Това затваряше още една линия за разследване.