Читать «Изгорени мостове» онлайн - страница 38

Той я изгледа кисело.

— А защо да го правя? Та тя не живее сама. Ако нещо се беше случило с нея, Торин — момчето чудо на мама — веднага би потърсил помощ. Освен това… — той обхвана с нетърпелив жест суматохата в болничната аптека. — Погледнете какво е положението. И без това вече сме с един по-малко. Не можех да зарежа останалите. Така или иначе си позволихме само по половин час обедна почивка.

Стори й се по-скоро раздразнен, отколкото обезпокоен. Пола се надяваше с Бев да не се е случило нещо, заради което после ще го преследват угризения за държанието му.

— Разбирам, трябва да се съобразявате с нуждите на пациентите.

Дан се вкопчи в това извинение.

— Именно. Хората разчитат на нас.

— И така, кога видяхте Бев за последен път?

— Вчера. Малко след пет и половина. Беше отишла в офиса — той посочи едно малко отделено с преграда помещение в далечния ъгъл на аптеката. — Отивахме да пийнем по нещо с Боб Саймс, един от портиерите, по случай рождения му ден. Попитах я дали иска да дойде с нас, но тя каза, че имала още работа по някакви документи, а после искала и да се отбие във „Фрешко“ на път към къщи. Така че я оставих да работи.

— Беше ли останал още някой на работа?

— Е, разбира се, дежурният фармацевт. Тя идва в пет и остава до дванайсет и половина. А нощната смяна започва от полунощ и свършва в осем и половина — той махна пренебрежително с ръка. — Но вас надали ви интересува кошмарният ни работен график.

Пола си записа нещо в бележника.

— Ще ми трябват данни за дежурния фармацевт.

Дан кимна.

— Няма проблем. Името й е Вахни Бат. Когато приключим, ще ви дам телефонните й номера. Тази вечер ще бъде тук, ако искате да се видите с нея.

— Благодаря — тя се озърна. Две млади жени и един по-възрастен мъж работеха съсредоточено, без да обръщат внимание на нея или на Дан. Пола рядко се беше озовавала на работно място, където хората да са толкова погълнати от задачите си, че да не се опитат да следят полицейски разпит, провеждан непосредствено до тях.

— Беше ли Бев по-близка с някой от колегите си?

Дан се почеса по брадата и се намръщи, отклонявайки погледа си.

— Не бих казал. Не ме разбирайте погрешно, отношенията между всички нас са съвсем приятелски. Пък и, Бог ми е свидетел, работя с Бев от незапомнени времена. Но не се виждаме постоянно — той продължаваше да избягва погледа й, под предлог, че следи работата на колегите си. — Свърши ли работният ден, всеки от нас тръгва по свои работи. Бев много държеше на семейството. За нея Торин винаги беше на първо място — Пола забеляза, че в последните му думи се прокрадна острота. Дали пък Дан не бе искал Бев да проявява по-голям интерес към него самия? Или някога между двамата бе имало нещо повече от приятелство? Трудно беше да се прецени. Пола си каза, че може да поговори за това с Елинор, за да провери дали няма някакви клюки по въпроса.

— Нарекохте го Торин — момчето чудо на мама. Каква е причината, Дан?

Пола внимаваше да поддържа лековато-закачлив тон.

Едното ъгълче на устата му се изви надолу в разкаяна гримаса.