Читать «Изгорени мостове» онлайн
Вал Макдърмид
Вал Макдърмид
Изгорени мостове
За моите приятели край морето — благодаря ви, че ме подслонихте и ме отведохте у дома
„Най-трудното нещо в този живот е да избереш моста, по който да минеш, и моста, който трябва да изгориш.“
Дейвид Ръсел
Робин Робъртсън, „Зима в Хамърсмит“
Благодарности
В някой момент от младостта или детството си трябва да съм извършила някое добро дело. Не намирам друго обяснение на късмета, който имам с хората, подкрепяли ме, за да мога сега да ви поднеса тази книга. Някои от тях са експерти, които даряват времето и познанията си; други са членове на моя домашен отбор; трети пък надхвърлят с помощта си онова, което изисква от тях дългът на професионалисти.
Затова искам да благодаря на професор Дейв Баркли за експертните познания в областта на ДНК-анализа; на Катрин Туийди за нейния увлекателен разказ за пръстовите отпечатъци; на професор Сю Блак за непреходната й способност да ме удивлява; както и на онези, които предпочитат да не споменавам имената им. Благодаря и на Мари Мейдър, чието име се появява на тези страници поради щедрото дарение, което направи в рамките на „Милион за моргата“ — организираната от група писатели на криминални романи кампания за събиране на средства за изграждане на съдебномедицински аналитичен център.
Образът на главен инспектор Алекс Фийлдинг е създаден от Патрик Харбинсън за сценария на „Струна в кръвта“, телевизионния сериал, основаващ се на романите за Тони Хил и Карол Джордан. Присвоих си го за лични нужди с любезното съгласие на „Коустъл продъкшънс“.
Благодаря безгранично на Кири, която организира живота ми; на Каролин, която го прави прекрасен, на Тони за уверената навигация из финансовите проливи и плитчини; и най-вече на Кели, Камерън, братовчедите и техните майки, които ме спасяват от мен самата. Без да става дума за кучето.
И накрая — възторжен възглас в чест на професионалистите — Джейн и екипът й от „Грегъри енд къмпани“, Дейвид Шели и неговият екип в „Литъл Браун“, моят редактор Ан О’Брайън, Ейми Хиндли и колегите и от „Гроув Атлантик“, както и на всички книготърговци, библиотекари и блогъри, които помогнаха на книгите ми да намерят своя път към читателите.
Наистина съм родена с късмет.
1.
Всяка сутрин той се събуждаше, изтръпнал от приятна възбуда. Дали днес ще бъде денят? Днес ли щеше да се запознае най-сетне с нея — със своята съвършена съпруга? Той, разбира се, знаеше коя е тя. Наблюдаваше я вече от две седмици, разучаваше привичките й, опознаваше приятелите й, запознаваше се с особеностите на поведението й. Знаеше как тя прибираше косата зад ушите си, когато сядаше зад волана на колата. Знаеше, че пали всички лампи веднага, щом се прибере в самотния си апартамент.
И че сякаш никога не поглеждаше в огледалото за обратно виждане.