Читать «Изгорени мостове» онлайн - страница 40

— Известно ли ви е Бев да се е карала с някого? С колега? С някой от болничния персонал? С пациенти? Или с някой, който няма връзка с работата й?

Лицето на Дан остана безизразно.

— Никога не е споменавала нещо подобно. Искам да кажа, на всички ни се случва да се посдърпаме с някого на гишетата. Клиентите невинаги са въплъщение на учтивост и здрав разум. Но Бев обикновено се справя с такива напрежения — не провокира хората — той се поусмихна иронично. — За разлика от мен. Не ме бива да приемам спокойно глупости. Понякога просто обръщам гръб и излизам, и в такива случаи именно Бев се намесва и укротява бурята.

— Така — значи няма приятел, няма и врагове. Да ви се е сторила неспокойна напоследък? Изнервена, уплашена?

— Такова поведение й е съвсем неприсъщо. Бев не е плашлива невротичка. Бих казала, че би се уплашила единствено, ако нещо се случи с Торин. А с него не се е случило нищо, нали? Ако съдя по това, което казвате.

„Като изключим това, че майка му е изчезнала.“

— Ако ви кажех снощи, че Бев ще изчезне, щяхте ли тогава да си помислите „Да, напълно възможно.“?

Дан завъртя отрицателно глава без никакво колебание.

— Не. Бев е човек, на когото може да се разчита изцяло, крайно организирана. Ако е искала да си позволи малко отклонение, щеше да го направи така, че никой не би забелязал, преди нещата да приключат.

Пола съзнаваше, че няма повече въпроси към Дан. Но имаше чувството, че по-късно може да възникнат нови. Тя стана и извади от джоба си визитна картичка.

— Бихте ли ми изпратили номера на Вахни Бат? И ми кажете, ако се сетите за още нещо, нещо необичайно, нещо, което Бев може да е казана. Приемаме случая много сериозно, Дан.

— Добре. Предайте на Торин, че сме с него.

Пола си каза, че това щеше да е най-лесната й задача и погледна часовника си. Беше пратила двама детективи в апартамента на Надя Вилкова и им беше обещала, че по-късно ще отиде при тях. Ако се изключеше възможността Надя да е живяла в подобие на манастирска килия без всякакви притежания, те сигурно бяха все още там, преравяйки чекмеджетата с бельото й и кухненските шкафове. А това й отваряше една пролука, която можеше да посвети на някои занимания, непредвидени в работната й програма.

Написа бързо съобщение до Елинор, в което я молеше да й отдели малко време в кафенето на петия етаж — знаеше, че то е близо до отделението, в което приятелката й се грижеше за оперираните тази сутрин пациенти. Пола беше изпила половината от горещия си шоколад, когато Елинор се появи, много делова, с бяла престилка и слушалка. Изминалото време не бе пропъдило физическата тръпка на наслада, който Пола изпитваше всеки път, когато се виждаха, дори ако се бяха видели за последен път само преди няколко часа. Беше налудничаво, беше детинско, но не я беше грижа. Преди да срещне Елинор, животът й не преливаше от радости. Сега вече имаше за какво да става сутрин от леглото и това надделяваше над каквито и да било други аргументи.