Читать «Изгорени мостове» онлайн - страница 37

А можеше просто да почака, докато кислородът й свърши.

14.

Средата на следобеда не беше най-подходящият момент да очакваш някой от персонала на аптеката в болницата „Брадфийлд Крос“ да ти посвети цялото си внимание. Особено в ден, когато бяха с един човек по-малко. Но от доктор Елинор Блесинг и от самата Бев Пола знаеше, че по време на целия работен ден няма миг, когато фармацевтите и помощниците им да не са претоварени с работа. Внимателното изпълнение на рецептите беше процес, който никога не секваше. Понякога Пола си мислеше, че напредъкът на науката не е довел до нищо друго, освен до по-сложни начини да се притъпява болката.

Заместникът на Бев, Дан Бърчол изглеждаше като занемарил външността си някогашен член на второстепенна момчешка група. Чертите на хубав млад мъж се криеха под отпуснатата пълнота на лицето му, спретнато подрязаната брада не можеше да прикрие провисналата плът под челюстта му. Все още се движеше с известна гъвкавост — почти сякаш танцуваше между полиците и шкафовете. Но това беше танц с все по-забавящо се темпо, чието изпълнение с всяка изминала година излъчваше все по-голямо отчаяние.

— Вие сте гаджето на доктор Блесинг, нали? — отвърна той, когато Пола се представи. Репликата не събуди симпатия у нея.

— Издирвам вашия главен фармацевт, госпожа Макандрю — Пола се усмихна. Нямаше никаква полза да се занимава с друго, освен да работи със свидетеля, за да измъкне от него всичко, което би могъл да знае. — Синът й е съобщил, че е изчезнала.

Дан подбели очи.

— Такаа — каза той, разтягайки думата колкото може. — Е, сега внезапно всичко си дойде на мястото. Цял ден сме объркани, опитваме се да разберем какво става с Бев. Защото не е възможно тя да не дойде на работа просто ей така. Не е в неин стил.

Пола придърпа едно лабораторно столче и седна, подканяйки го с жест да направи същото. Но той остана прав, облегнат на тезгяха, с кръстосани глезени и скръстени ръце. Тази стойка я накара да се запита какво ли крие. Ако на нейно място беше Тони Хил, несъмнено вече щеше да има предположение. Но тя умееше да разпитва; беше привикнала да достига до целите по заобиколен път.

— Значи нямате никакви сведения от нея?

Той поклати глава.

— Нито дума. Нито съобщение, нито мейл, нито пък се е записала на нечия гласова поща. Първоначално предположих, че я е задържало натовареното движение. Само че Бев по някакъв начин винаги съумява да избегне задръстванията — той отново подбели очи. — Такава си е Бев. Толкова е организирана, че докато закусва, слуша съобщенията за състоянието на градския трафик. Но когато стана девет и половина, си казах, че няма начин Бев да закъснее с цял час, без да ни се обади. Затова се опитах да звънна и на домашния й телефон, и на мобилния. Отговориха ми телефонният секретар и гласовата поща — той разпери ръце. — Какво друго бих могъл да направя?

— Мина ли ви през ум да се отбиете в дома й, за да проверите дали всичко с нея е наред?