Читать «Изгорени мостове» онлайн - страница 41

Елинор се упъти право към масата на Пола, без да се отбие да си вземе кафе. Приведе се през масата, целуна я по устните и седна.

— Няма спор, че винаги се радвам да те видя, но този път наистина разполагам само с пет минути — каза тя.

Пола вдигна ръце, подчертавайки желанието си да се извини.

— Съжалявам, и аз нямам много време. Но поводът е основателен.

— Представи ми десетсекундната версия — Елинор взе чашата на Пола и отпи, потръпвайки от удоволствие. — Вдига нивото на захарта в кръвта. Какво удоволствие!

— Тази сутрин Торин Макандрю съобщи в полицията, че майка му е изчезнала. Не е на работа, никой не е чувал нищо за нея и…

— Бев е изчезнала? — прекъсна я Елинор.

— Така изглежда.

— Но тя никога не би изоставила Торин. Пола, трябва да се е случило нещо сериозно. Проверихте ли в болниците?

— Това беше първото, което направих. Както и докладите за арести. Не е станала жертва на злополука, не е и арестувана. Можеш да ми вярваш, не пренебрегвам нищо.

Елинор притисна ръка към устата си. Много добре знаеше с какви случаи се занимава обикновено Пола. Всеки би бил обзет от ужас при мисълта, че негов приятел може да е обект на нейните търсения.

— С какво мога да помогна?

— Кой е най-близък с нея тук?

— Вероятно Дан — отвърна Елинор без колебание. — Той е хетеро, но е толкова превзет, че може да мине и за гей. Имаше един момент преди около две години, когато връзката им можеше да премине в нещо повече от приятелство. Но и двамата не се осмелиха. Тя не искаше да излага на опасност брака му, а всъщност и той самият не го искаше.

— Значи отказът не е бил само от едната страна?

Елинор замълча замислено.

— Доколкото си спомням, след това съм се озовавала няколко пъти в компания с тях двамата и не съм долавяла някаква неловкост между тях — тя погледна скептично Пола. — Нали не си си наумила, че Дан има нещо общо с изчезването й?

— Не се извинявам, задето не пропускам нито една възможна следа, Елинор. Но в случая има нещо по-спешно за обсъждане от личността на Дан. Ето за какво става дума. Не мога да оставя Торин сам в дома им. Знам, снощи е бил там без Бев, но и сам не е вярвал, че тя изобщо няма да се върне до сутринта. А няма роднини наблизо. От друга страна, не ми се иска да го откарат в някакъв приют на социалните служби.

— Искаш да дойде да живее у нас?

Пола не можа да скрие усмивката си.

— Ето защо те обичам — отвърна тя. — Присъщо ти е да се раздаваш.

— Очевидно, след като съм избрала теб — Елинор потупа с пръст ръката на Пола. — И какво трябва да предприемем сега?

— Той ще ми се обади след училище. Може ли да го пратя при теб? Ще му намериш ли някакво местенце, където да си пише домашните на спокойствие, докато приключиш с работата си? Не ми се иска той да отиде в дома на някой свой приятел, където да изтърси, че майка му е изчезнала и сега отива да живее при някакви две дърти лесбийки, които почти не познава.

Елинор се позамисли.

— Да, ще намеря нещо. Ами ти? Какво е положението при теб? Кога ще се прибереш?

Пола въздъхна и поклати глава.

— Не знам. Тази сутрин се натъкнахме на убийство. Работата по него едва сега започва.