Читать «Игра на дама» онлайн - страница 336

248

«Експрес», Париж, без дата.

Преди два месеца шведският невробиолог Холгер Хюден от университета в Гьотеборг представи на форум в Сан Франциско пред най-изтъкнатите специалисти в света своята теория за химическата природа на мисловните процеси. За Хюден мисленето, припомнянето, усещането или вземането на решение се осъществяват посредством появата в мозъка и в нервите, които го свързват с други органи, на определени особени молекули, които нервните клетки изработват под влияние на външното дразнение (…) Шведският екип успя да извърши трудното отделяне на двата типа клетки във все още живи тъкани на зайци, претегли ги (в милионни части от милионната част на грама) и определи аналитично по какъв начин тези клетки използват горивото си в различните случаи.

Една от основните функции на невроните е предаването на нервните импулси. Това предаване се осъществява посредством почти мигновени електрохимични реакции. Не е лесно да се улови нервната клетка в момент на функциониране, но, изглежда, шведите са го постигнали чрез успешното използване на различни методи.

Беше установено, че стимулът води до увеличаване в невроните на количеството от определени протеини, чиято молекула варира в зависимост от природата на съобщението. Същевременно количеството протеини в сателитните клетки намалява, като че ли те изразходват запасите си в полза на неврона. Информацията, съдържаща се в протеиновата молекула, се превръща според Хюден в импулс, който невронът изпраща на своите съседи.

Висшите функции на мозъка — паметта и способността да се разсъждава, Хюден обяснява със специфичната форма на протеиновите молекули, която отговаря на всеки вид възбуда. Всеки неврон от мозъка съдържа милиони молекули от различни рибонуклеинови киселини, които се отличават по разположението на съставящите ги прости елементи. Всяка отделна молекула рибонуклеинова киселина (РНК) отговаря на някакъв точно определен протеин, така както даден ключ пасва на точно определена ключалка. Нуклеиновите киселини диктуват на неврона формата на протеиновата молекула, която той да изработи. Според шведските изследователи тези молекули са химическият превод на мислите.

Следователно паметта отговаря на подреждането на молекулите от нуклеинови киселини в мозъка — те изпълняват ролята на перфокартите в съвременните компютри. Например импулсът, който отговаря на тона «ми», уловен от ухото, се плъзга бързо от един неврон към друг, докато достигне до всички онези, които съдържат молекули с РНК, съответстваща на тази специфична възбуда. Клетките незабавно изработват молекули със съответния протеин, продиктуван от тази нуклеинова киселина, и ние чуваме споменатия тон.

Богатството, разнообразието на мислите се обясняват с факта, че в мозъка има средно около десет милиарда неврона, а всеки от тях съдържа няколко милиона молекули от различни нуклеинови киселини, като броят на възможните комбинации е астрономически. От друга страна, тази теория има предимството да обяснява защо в мозъка не са открити точно определени специфични зони за всяка една от висшите мозъчни функции — тъй като всеки неврон разполага с няколко нуклеинови киселини, той може да участва в различни мисловни процеси и да предизвиква различни мисли и спомени — бел.авт.