Читать «Игра на дама» онлайн

Хулио Кортасар

Игра на дама

Красимир Тасев

Предговор

Излизането на романа Игра на дама през 1963 г. в Аржентина е съпроводено от огромен успех в целия испаноезичен свят. Авторът Хулио Кортасар по това време вече е утвърдено име — публикувал е четири от най-известните си сборници с разкази (Бестиарий, Край на играта, Тайните оръжия и Истории за кронопи и фами), както и романа Лотарията. Игра на дама обаче е произведението, с което най-често ще се свързва името му и което ще го нареди сред най-значимите фигури в латиноамериканската и световната литература на XX век.

Животът на писателя започва в Брюксел на 26 август 1914 г. в семейството на аржентинци. Малко по-късно те напускат окупираната от немците Белгия и след известен престой в Швейцария и Испания (неутрални през Първата световна война) през 1918 г. се завръщат в Аржентина. Това е страната, където Кортасар прекарва детството и младостта си и която винаги ще смята за своя родина, въпреки че през 1951 г. се установява за постоянно в Париж, живее там до смъртта си през 1984 г. и дори приема френско гражданство.

Литературният талант на Кортасар се проявява много рано — на деветгодишна възраст вече пише стихове и завършва първия си роман, който не е достигнал до нас. Пише поезия през целия си живот, като дори първата му публикувана самостоятелна книга — Присъствие (1938), е поетичен сборник, но тази страна от творчеството му е осъдена да остане в сянката на разказите и романите му. През 30-те и 40-те години, докато работи като гимназиален учител в две провинциални градчета, а по-късно и като преподавател по френска литература в Университета на Куйо в град Мендоса, Кортасар създава голяма част от най-известните си фантастични разкази и окончателно оформя характерния си почерк в този жанр. Един от разказите, писани по това време (Завзета къща), е забелязан от Борхес, който го публикува на страниците на едно от издаваните от него списания.

Романите обаче са територията, на която писателят разгръща най-пълно експериментаторските си намерения. Първите творби в този жанр — Забавление и Изпитът (създадени съответно през 1949 и 1950 г., но публикувани посмъртно през 1986 г.), както и Лотарията (1960), макар и напълно зрели в стилово отношение и оригинални като замисъл, са смятани от автора като упражнения, като един необходим „мост“ от затворените по структура разкази към отворения свят на Игра на дама — произведението, в което пак според негови признания намират реализация най-съкровените му търсения като творец и човек. Показателен в това отношение е и фактът, че следващият му роман — 62/ Модел за сглобяване (1968), е изграден според предписанията в бележките на писателя Морели от глава 62 на Игра на дама (оттам и заглавието) и представлява кулминация на експериментите на Кортасар в „антиромановото“ писане (или „противописане“, ако употребим един от термините на Морели). В следващия роман — Книга за Мануел (1973), писателят по-ясно от всякога заявява позицията си на гражданин и интелектуалец по отношение на политическата действителност в Латинска Америка по това време и по-специално по отношение на разпространяващите се диктаторски режими. Макар че живее в Европа, Кортасар до края на живота си активно подкрепя левите движения, борещи се срещу политиката на вмешателство на Съединените щати в Латинска Америка (като пример може да се посочи подкрепата му за младата тогава Кубинска революция, а по-късно и за Сандинисткото движение в Никарагуа).