Читать «И се възправи сянка» онлайн - страница 65

Дипломатът не му обърна внимание и огледа стаята. Тутакси забеляза буркана с кралско мляко, закрепен в скоби върху една маса зад Сашийн, след това очите му се спряха на двамата телохранители, стоящи на балкона отвън, прегърбени под наметалата си.

— Дипломат — обърна се към него Сашийн с мрачно изкривена уста. Той видя, че тя е под влиянието на опиат, макар това да личеше само по зачервените й бузи и нос, иначе говореше съвсем ясно: — Имам задача за теб.

Че наведе глава.

— Матриарх — отвърна той с привидно спокойствие.

— Искам да изпратиш съобщение на генерал Романо, и то възможно най-бързо.

Че потисна усмивката си. И така, началото е поставено.

— Какъв трябва да бъде тонът на съобщението, матриарх?

— Само предупредителен — избоботи архгенерал Спарус и хвърли поглед на Сашийн. — Любовникът му ще свърши работа.

— Искам да е пример — провлечено добави Сашийн — за назидание. Чу ли ме?

Той отново наведе глава.

— Това ли е всичко?

Сашийн стисна с два пръста основата на носа си, без да отговори.

— Можеш да си вървиш — каза Суул.

Жреците близнаци го придружиха обратно навън. Че се поколеба под козирката. Погледна брата и се готвеше да го заговори, когато промени решението си и вместо това се обърна към сестрата.

— Имаш ли някаква представа за какво е всичко това?

Прямотата му, изглежда, я развесели. До нея брат й се размърда неспокойно и хвърли поглед към двамата пазачи, стоящи зад тях.

— Романо злослови по адрес на Светия матриарх — отвърна Гуан, преди Суон да успее да отговори. — В покоите си, пред своя антураж, докато е опиянен.

— За какво точно?

Суон се наведе към него, от продупченото й лице капеше вода.

— За сина й — тихо отвърна тя. — Той злослови за сина й.

Най-сетне схванал, Че ядосано изсумтя.

Този следобед за пръв път зърнаха Лагос — злочестия остров на мъртвите.

Лошото време най-сетне премина, сякаш за да се отбележи тържествено случаят. Всъщност просто бяха минали откъм подветрената страна на острова. Насочиха се на юг, към пристана на Чир, плътно заобиколени от останалите кораби от флотата. Над брега се издигаха бели скалисти урви и покрити със зеленина склонове, осеяни със сивите точки на знаменитите лагоски кози с дълга козина.

Сякаш всичките хиляда души на борда на флагманския кораб се бяха струпали край перилата. Че наблюдаваше матриарха, която стоеше на фордека заедно с двамата си генерали и хората им.

Той внимателно изучаваше тримата, любопитен как ли се чувстват, докато гледат зеления Лагос — бунтовния остров, известен с факта, че цялото му население беше изгорено на клади. Шеста армия, която все още беше разположена там, сега трябваше да се присъедини към експедиционните сили. Когато най-сетне бяха успели да потушат бунта, начело на нея беше архгенерал Спарус. И самата Сашийн издаде заповед по-голямата част от гражданите да бъдат избити за отмъщение, задето са оказвали подкрепа на бунтовниците, въпреки че много от хората в ордена бяха възразили срещу това, ужасени от загубата на толкова много приходи от потенциални роби.