Читать «И се възправи сянка» онлайн - страница 66

С тази си постъпка матриархът си беше осигурила място на страниците на историята. Никога нямаше да я забравят след подобен геноцид.

Въпреки това сега, когато стоеше пред Лагос, Сашийн не реагира по никакъв начин — излъчваше само високомерна официалност, докато стоеше до перилата, а около нея насъбралите се жреци изглеждаха най-вече горди, че са си възвърнали това най-ценно владение.

В Ку’ос вестниците бяха пълни с истории за умиротворяването на острова и оповестяваха, че сега земите му са открити за заселване от имигранти от цялата империя. Те омаловажаваха истинските мащаби на насилието, упражнено върху лагосците, и когато изобщо споменаваха за кладите и чистките, обвиняваха за тях местни жители. Изтъкваха как е започнал бунтът — като протест на оцелелите лагоски благородници, неможещи да приемат все по-големите загуби на земи, които преди са били тяхна собственост, а сега бяха притежание на новите маниански господари.

Само едно нещо издаваше вътрешното състояние на Сашийн. Беше сложила до себе си на парапета живата глава на Лушън — за пръв път беше решила да го покаже публично по този начин. Матриархът придържаше с ръка главата за скалпа, така че водачът на бунтовниците да гледа към опустошената си родина, потънал в непроницаемо мълчание.

От най-предните кораби зазвучаха рогове. Най-сетне приближаваха пристанището на Чир — едно от най-големите чудеса на познатия свят. Скоро след като заобиколиха скалист нос, Че зяпна с отворена уста легендарната Ореос, която се издигаше невъзможно високо пред него — колосалната арка, простираща се над входа на пристанището на Чир. Под нея се носеха облаци мъгла.

Пристанищният град Чир, който някога забогатял от търговията с вълна и осолено месо със Занзахар и бил седалището на лагоската цивилизация, беше разположен около скалистия залив, който образуваше най-голямото естествено пристанище в Мидерес. Управата на града беше построила Ореос над входа на пристанището като величествена демонстрация към целия свят. Отлята от желязо, тя приличаше на острие, извито така, че плоската страна да цепи вятъра на две, и блестеше със снежнобялата си боя под небето, което най-после се бе прояснило, за да разкрие слънцето.

Че никога преди не беше пътувал до Лагос или неговото пристанище Чир, макар да беше чел много за тях и за постиженията им в изкуството и инженерното дело, които сега виждаше с очите си. Мъглите се образуваха от морската вода, изпомпвана при разбиването на вълните в тялото на арката и след това изпускана през безбройните дюзи, разположени от долната й страна, за да правят съвсем фини пръски.