Читать «И се възправи сянка» онлайн - страница 63

На моменти Аш се питаше накъде ли се е насочила флотата. Спомняше си, че видя карта в Залата на бурите, когато двамата с Алеас най-сетне бяха успели да проникнат в нея. На нея имаше нещо, свързано с движенията на флотилиите. Аш обаче не я беше разгледал внимателно и сега, колкото и да се опитваше, не можеше да си припомни никакви подробности.

Най-вече просто се чудеше кога ли флотата ще стигне до суша. Не беше сигурен колко още може да издържи тук, долу, в трюма, което се беше превърнало в същинско мъчение за него.

Аш беше на шейсет и две години и отдавна беше прехвърлил средната продължителност на живота на рьошун, участващ в мисии. Годините със сигурност бяха взели своето — напоследък усещаше тялото си по-слабо и напрегнато. Ставите го боляха от артрита, а мускулите му бяха започнали да изтръпват, когато се движеше твърде бързо или ги натовареше прекалено. Беше му нужно повече време, за да се излекува — дори сега малката рана от нож в крака му все още забираше и той всеки ден трябваше да изстисква гнойта от нея и да я почиства с морска вода.

Донякъде нямаше против да прекара още време в тази черна дупка, в която се беше промъкнал. Дълбоко в себе си чувстваше, че го заслужава, и с радост би страдал, така изолиран, цяла вечност, ако това можеше да върне Нико обратно. Усещаше под импрегнираното наметало върху гърдите си студено и безжизнено малко глинено шишенце с праха на момчето.

Въпрос на дипломация

— Светият матриарх иска да й отделиш малко от времето си — изгука Гуан.

Двамата със сестра му стояха и го наблюдаваха с присвитите си арогантни очи.

Че се хвана малко по-здраво за отворената врата на каютата, докато тримата се люлееха заедно със силните движения на съда. Наоколо им флагманският кораб стенеше и се оплакваше под напора на бурното море. Сестрата го наблюдаваше внимателно и той отвърна на погледа й. Лицето й беше издължено и слабо като това на брат й. Тънката й уста беше изкривена и леко отворена в единия край.

Че вдигна показалец. Момент.

Затвори Писанието на лъжите в ръката си, като преди това се убеди, че те са го забелязали, след което го остави върху спретнато застланата си койка. Излезе в коридора и ги последва.

Беше доволен от възможността да раздвижи малко краката си въпреки обичайното неприятно усещане, което изпитваше, когато го викаше матриархът. През последните няколко дена не беше излизал много, тъй като времето беше твърде лошо, за да стои на открито. Днешният ден беше най-лошият досега. Корабът се клатеше така силно, че те трябваше да се движат с ръце, опрени в стените на коридора, за да пазят равновесие.