Читать «И се възправи сянка» онлайн - страница 269

Аш отпи нова голяма глътка.

— Това все още не е краят — каза той и се наведе по-близо, така че Кош да го чуе сред шума от празненството. — Може и да има начин, приятелю.

— Начин?

— Да върнем Нико обратно.

Кош го погледна внимателно за признаци дали не си е загубил ума. Примигна, без да знае как да приеме думите му.

— Не разбирам какво ми казваш.

— Миър знае начин. Ако се съгласим да се присъединим към тях, ще ми го покаже.

— И ти наистина вярваш, че нещо такова е възможно?

— Не, не тук. Но на Небесните острови…

— Начин да се съживяват мъртвите? Моля те…

Аш разбираше как са прозвучали думите му на стария му приятел. Той се усмихна смутено.

— Ти пак ще ни напуснеш — изненадано осъзна Кош. — След всичките ти приказки как трябва да помогнем на Свободните пристанища ти отново ще ни напуснеш.

— Само за кратко. Но сега ще ми е по-лесно, като знам, че поне има къде да се завърна.

Кош му сипа още една чаша, премисляйки думите му. Поклати бързо глава, сякаш за да прогони мислите от главата си, след това вдигна халбата си и чукна чашата в ръката на Аш. Част от огъня на Чийм изплиска по ръцете им.

— Със сърце — вдигна тост той.

Двамата се облегнаха назад, доволни да споделят мълчаливата си компания.

Миър разказваше историите си край огъня до Коя и Виждащия.

Мъжете вече бяха пияни. Барача седеше до дъщеря си и разговаряше непринудено с нея. Алеас се смееше на нещо с широко отворена уста и хвърляше съзаклятнически погледи на ученика Флорес.

Аш се облегна удобно назад, вперил поглед в пламъците.

За момент му се стори, че в мислите си чува смеха на един друг млад мъж или поне спомена за него.

Наклони глава на една страна, с надежда да го чуе отново.