Читать «И се възправи сянка» онлайн - страница 64
Кол Бьюкенен
Един след друг се качиха на главната палуба и се приведоха под бурния вятър. Поредният порив принуди сестрата да отстъпи встрани, като залитна несигурно с протегнати напред ръце, преди брат й да я издърпа за ръкава до себе си. Вълна се разби в корпуса и покри палубата със съскаща пяна, събаряйки няколко моряци, които се плъзнаха по дъските в мушамите си.
Тримата жреци избърсаха лицата си и се отправиха един след друг към стъпалата, които се изкачваха зигзагообразно от едната страна на квартердека. Започнаха да се катерят по тях, като се издърпваха с ръце.
— Малко е бурно днес! — извика му Суон.
Гуан също погледна назад с хладно изражение. От няколко дни мъжът не говореше с Че. Може би Гуан най-сетне беше разбрал намека му, че иска да бъде оставен на мира. Въпреки това в лицето му имаше нещо — сякаш се чувстваше наранен. Не беше реакцията, която Че би очаквал, ако братът и сестрата бяха регулатори под прикритие. В крайна сметка може би просто беше станал жертва на параноя.
Подминаха двама жреци воини, които пазеха вратата към каютата на генерал Романо и се криеха, доколкото можеха, под козирката над входа. Дори през грохота на вятъра и вълните отвътре се чуваше силният глас на Романо, който се извисяваше над смеха на хората му. Като мнозина други младият генерал също се беше отдал на гуляи с пиене и наркотици, откакто лошото време беше принудило всички да останат в кабините си.
На най-горния етаж тримата застанаха под козирката пред вратата на покоите на Сашийн, докато стражата ги претърсваше за оръжия. Сестрата беше последна и докато я опипваха внимателно, Че забеляза как брат й наблюдава намръщено. Тя обаче не обърна внимание на втренчения му поглед, а насочи очи към Че и лицето й се смекчи от деликатна усмивка.
— Чисти са — каза жрецът воин, когато приключи, и другарят му почука на вратата.
Хийлас, личният уредник на Сашийн, ги покани в приемната, където жреците от антуража й безделничеха, потънали в унило мълчание. Хийлас отведе тримата посетители пред вратата на каютата на матриарха и тихо почука на нея, след което я отвори и влезе, без да дочаква отговор.
В мига, в който Че пристъпи в стаята, той почувства гнева, който витаеше във въздуха. Сашийн седеше върху огромния си стол в задната част на просторната каюта. Беше облечена в обикновена роба и увита с кожена наметка. Гърдите й бързо се издигаха и спускаха. Че забеляза счупената чаша на пода и капките червено вино по строшеното стъкло, които се стичаха ту на едната, ту на другата страна при накланянето на пода.
Около Светия матриарх се бяха събрали хората от най-близкото й обкръжение. Старата й приятелка Суул беше тук, седеше до нея върху стол с възглавница, наполовина извърната настрани, за да може Сашийн да вижда през прозорците бурното море и облаците отвън. Клинт, лекарят, както винаги беше със зачервено лице и разсеяно подръпваше една от обиците си. Аларум, когото Че бегло познаваше като началника на шпионите, му кимна приятелски, докато очите му го наблюдаваха внимателно. Накрая, архгенерал Спарус, Малкият орел, беше застанал в средата на стаята така, сякаш току-що е спрял да крачи напред-назад. Едното му око беше закрито с превръзка, а другото се втренчи пронизващо в Че.
