Читать «И се възправи сянка» онлайн - страница 67

В някои дни сред мъглите на Ореос можеше да бъдат забелязани ленти с различни цветове. Нерядко се случваше човек да види четири, пет или дори шест дъги да се простират през пръските или да се отразяват от водата. Жителите на Лагос често с любов я наричаха „Капанът за дъги“ или поне го бяха правили, когато още живееха тук.

Че виждаше една в момента — дъга от ярки цветове, която наподобяваше втора арка, а отвъд нея, обагрен в оттенъците й, по бреговете на пристанището се ширеше градът, пред който вече бяха закотвени имперски кораби. Той заслони очи с ръка и ги присви към върха на Ореос. Там, горе, можеше да различи миниатюрни фигури — облечени в бели роби жреци, които се бяха събрали край парапета, за да се насладят отвисоко на гледките на пристанищния град.

Че беше склонен да разучава картината още дълго, но внезапно забеляза движение на фордека. Беше любовникът на Романо, Топо, който се приближи до генерала и жената в скута му и размени с нея поредица от остри думи.

Сетне Топо се обърна рязко и се отправи към стълбите.

След като хвърли последен поглед към приближаващата Ореос, Че се отдели от перилата. Проследи младежа, който с почервеняло лице отиде при каютата на Романо и разблъска пазачите на вратата. Че изчака още малко, преди да се заеме с предаването на съобщението.

Той влезе тихо в покоите на Романо през задния балкон, докато всички над главата му, включително и пазачите, стояха от обърнатата към сушата страна и гледаха пристанището.

В каютата, откъм банята, се чуваше плисък на вода. Че уби един страж, като му преряза гърлото.

Той отстъпи назад, когато мъжът се строполи на килима.

— Кой е? — разнесе се глас от банята.

Че остана неподвижен няколко мига, докато мъжът в краката му се давеше в кръвта си. Заслуша се, докато от другата страна на вратата не се разнесе отново тихото ромолене на вода. С гарота в ръка той бутна вратата на банята и я открехна. Край обръснатата му глава излетя пара.

Той погледна вътре и видя един мъж, който лежеше в дървената вана и си мърмореше нещо под нос, със затворени очи. Че се промъкна в помещението, спря зад главата му и стисна гаротата в двата си юмрука. Погледна надолу към младия любовник на Романо. Върху бледото му слабо тяло имаше пресни белези — хванали коричка следи от ухапвания.

Че погледна огромния бронзов казан на водния нагревател, поставен върху печката в краката на ваната, и се досети какво трябва да стори.

Младият мъж трепна и отвори очи, когато Че сложи гаротата около врата му и дръпна силно корковите дръжки.

Че забеляза, че очите му са кафяви, щяха почти да изскочат от орбитите си. След това видя в стъклените зеници надвиснала огромна сянка — това беше самият той. Младежът изхърка и се опита с хриптене да си поеме въздух. Лицето му започна да се издува. Ноктите му драскаха гаротата около гърлото му. Краката му мърдаха във водата и образуваха вълнички, които излизаха през ръба на ваната и плискаха в обутите в сандали крака на Че. Дипломатът не отпускаше гаротата. Не мислеше за нищо, докато вършеше това, но странното беше, че усещаше нарастващо чувство на гняв.