Читать «И се възправи сянка» онлайн - страница 61

— Разбирам. Значи са хора, от които трябва да се страхуваме.

Гуан изгледа втренчено Че, който се беше загледал в морето.

— Чудя се дали напоследък си чукал нещо, а, Че? Виждаш ми се нещо напрегнат. — И Гуан внезапно се усмихна, сякаш беше съвсем нормално да казва такива неща. — Или може би си намазал достатъчно от самия матриарх?

Че се намръщи.

— Или си глупак, или си луд, Гуан. Струва ми се, че заради обучението си в Мортарус боготвориш смъртта твърде много.

Гуан безгрижно сви рамене.

„Значи е глупак“ — реши Че.

— Виждам, че не го отричаш.

Че обърна гръб на мъжа, отказвайки да бъде въвлечен в по-нататъшен разговор с него. Отново се зачуди дали Гуан и сестра му не са всъщност регулатори под прикритие и дали Гуан просто не се преструва на лекомислен глупак. Всъщност младият дипломат се изненадваше от настойчивото желание на този мъж да се сприятели с него и се питаше дали не му е поставена задачата да се сближи с Че по време на дългото пътуване до Кхос.

Гуан въздъхна, сякаш за да се отърси от съзнанието, че плановете му са пропаднали.

— Яде ли вече?

— Не съм гладен.

— Тогава до по-късно. Може да пийнем по нещо или да изиграем още някоя игра на карти. Доколкото си спомням, твой ред е да загубиш.

— Може би — отвърна Че.

Изчака да чуе, че мъжът се отдалечава, и след това постепенно се, отпусна отново.

Често се получаваше така с равните на него. Дори няколко минути обикновен разговор изглеждаха като разправия за някаква дреболия. И как би могло да бъде иначе? Те бяха научени да ценят най-много три неща — собствената си значимост, свободата да следват всяко свое желание и ненаситната нужда да се побеждават един друг. Винаги щяха да търсят начин да го надминат, да го манипулират. След известно време това ставаше уморително, особено когато единственото, което той искаше, бе малко искрено общуване. Това го караше да се държи враждебно като тях самите.

Цената за това, разбира се, беше отчуждението от истинско му аз. Чувстваше се изгубен, когато прекарваше твърде дълго време с тези хора, отслабен от постоянната вътрешна борба със собствените си убеждения.

Гуан грешеше за едно нещо — мъжете и жените на борда едва ли бяха в неведение за онова, което ги очакваше. Усещаше го навсякъде около себе си — напрежението във въздуха, тишината.

Погледът на Че отново се понесе нагоре към матриарха — тя все още слушаше разговора между двамата си генерали. Беше опасно да взима Романо на тази експедиция. Младият генерал беше основният претендент за трона на Сашийн. Че подозираше, че именно затова тя беше предпочела да търпи присъствието му по време на кампанията си — боеше се какви неприятности може да предизвика той по време на отсъствието й от столицата. Но тук също трябваше да се страхува от него, защото го придружаваше неговата част от войските за нашествието — личната му армия от шестнайсет хиляди мъже. Ако се стигнеше дотам, верността им към онези, които им плащат — Романо и неговото семейство — щеше да надделее дори над лоялността им към самия Свети матриарх.