Читать «И се възправи сянка» онлайн - страница 60

Краката му се олюляваха под лекото поклащане на кораба. Че виждаше как рулевата рубка се издига пред него в средната част на кораба, а над нея плющяха множество сигнални флагове. Зад него, в частта с кърмата на кораба, квартердекът се издигаше с височината на триетажна сграда. Там бяха великолепните каюти на Светия матриарх и на двамата й генерали. В момента Сашийн беше на най-горната палуба и се наслаждаваше на морския въздух, точно както Че, макар да седеше в дълбок плетен стол, увита в наметка от тежка кожа срещу пронизващия вятър и заобиколена от прозрачни панели, които да я защитават. Между панелите бяха още върховният генерал Спарус и младият Романо, които седяха от двете й страни и разговаряха, обслужвани от роби. Матриархът не гледаше към тях, докато говореха. Тя наблюдаваше небесния кораб, който минаваше над главите им — една от бойните им птици, пазещи флотата на нашествието. Корабите на самата флота бяха пръснати пред и зад тях, докъдето стигаше погледът.

Че по-скоро усети, отколкото чу, някой да се приближава зад него.

— Не му мисли толкова — разнесе се тих мъжки глас. — Така или иначе винаги е по-лошо, отколкото можеш да си представиш.

За момент Че почувства раздразнение и обърна глава, за да види, че зад него стои Гуан — младият мъж от сектата на Мортарус, който се беше качил на борда заедно със сестра си като част от антуража, съпровождащ Сашийн по време на пътуването. Жрецът изглеждаше миниатюрен на фона на мачтите и платната на кораба, закриващи половината небе.

— Кое? — сухо попита Че.

— Нашествието. Никога не си бил на война, нали?

Че само поклати глава.

— Последния път, когато нахлухме в Свободните пристанища, бях там заедно със сестра си. Гледката не беше красива.

— Бил си в Корос? Не изглеждаш достатъчно възрастен.

— Не. И двамата не бяхме. Баща ни беше командващ на Петдесет и пета лека дивизия. Отведе ни там, защото това беше неговата представа за обучение. И ние наистина се обучавахме. Научихме какво може да стори с черепа му върхът на копие.

Че мислено отбеляза, че той говори за баща си. Беше рядкост жрец да говори за баща си и дори да знае кой е той.

Видя, че Гуан очаква от него да зададе още въпроси, затова не каза нищо. Искаше само да бъде оставен на мира.

Гуан пръв наруши мълчанието.

— Не знаеш за какво говоря, нали?

— Нямам и най-малката представа.

— Значи, не си единствен. Останалите на кораба, изглежда, също нямат представа какво им предстои. Хората, които възнамеряваме да нападнем, не са просто някакви северни племена. Или пък армия от лагоски бунтовници. Това са кхосианците, които разполагат с най-добрите чартаса от всички Свободни пристанища. Удържали са на повече нашествия, отколкото почти всички южни народи, взети заедно.

Че не беше в настроение за още ужасни истории. Мъжът просто искаше да се перчи, да покаже, че стои малко по-високо от него.