Читать «И се възправи сянка» онлайн - страница 58

Той бързо се наведе, когато един куршум изсвистя и рикошира от каменната зидария до него. Бан се обърна да погледне мястото, където се беше ударил, и видя Халахан да стои там, сложил куция си крак върху отломките от срутения парапет, едната му ръка беше на коляното, а с другата стискаше глинената лула, забодена в края на устата му, и наблюдаваше хладнокръвно облачето прах, което се беше вдигнало от мазилката до ботуша му.

Наталезийският ветеран се наведе и се изплю върху светлата следа от куршума и след това заговори на Бан, без да се обръща към него:

— За оная работа ли си се замислил?

Бан примигна недоумяващо.

— Преди малко се беше умислил. Чудех се дали не мислиш за някоя мома?

Бан се надигна от клекналото положение, в което беше застанал, прокара пръсти през косата си и си сложи пак шлема. През цялото време внимаваше да остане под защитата на зъберите.

— Промъкваш се по-тихо от планински лъв — отвърна той на наталезиеца, преди да осъзнае какво говори.

Халахан беше достатъчно любезен да не погледне надолу към закрепената с шарнир метална опора, която обхващаше по-голямата част от крака му, и вместо това просто го погледна в очите. Погледът му проблесна с мрачна веселост, която искреше с ослепителното тъмносиньо на небето при залез. Бан от край време харесваше наталезийския командир на бригадата на Сивите куртки. Уважаваше прямотата му, както и това, че в държането му нямаше никаква прикритост и важничене — за разлика от толкова много други офицери, които познаваше.

Беше чувал, че полковникът някога е бил свещеник, макар че сега в него трудно можеше да се открие някаква религиозност. Характерът му беше по-скоро на човек, който доста е видял от живота и невинаги се съобразява със закона.

— Мислех си за онази флота в Ку’ос — призна Бан. — Чудех се дали ще отплава скоро и ако е така — накъде.

— Чудиш се дали няма да дойде тук.

— Разбира се. Ти не се ли чудиш?

Халахан сякаш се усмихна, макар и само с очите.

— Старецът върна ли се вече? — попита го той.

Ох — въздъхна мислено Бан.

— Не. И от съвета ми проглушиха ушите с въпроси за това.

— Представям си. Когато лорд-протекторът отива на своя глава да иска подкрепления от Лигата, това е удар по репутацията им.

— Мислиш ли, че затова е отишъл там?

— Разбира се, макар че сигурно има и други поводи. Какво друго би могъл да стори? Онези от съвета предпочитат по-скоро да заровят главите си в пясъка. Доколкото разбирам, те просто се надяват, че манианците ще нахлуят в Минос, а не тук.

Бан сви рамене, но заради раменните подплънки на бронята му движението остана незабележимо.

— Може би са прави. Минос също би могъл да е целта. Като стана дума за това, разбрах, че са им нанесли доста удари.

— Да, и аз четох докладите. Имперските дипломати вилнеят по улиците на Ал-Минос. Втора флота е започнала битка с огромни вражески формации. — Халахан звучеше така, сякаш не вярва в нищо от това. — И положението е толкова зле, че Трета флота е напуснала нашите води, за да им се притече на помощ. Всичко това е много удобно, ако искаш флотата ти да се придвижи необезпокоявано дотук от Лагос.